Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXVI 2010 Брой 2-3 – Съдържание и абстракти

 

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Б. Петров, В. Павлов - Малигнен меланом на ануса и ректума

А. Учиков, Б. Хаджиев, И. Димитров, K. Мурджев, Ж. Грудева-Попова, Г. Присадов, Е. Учикова, Г. Паскалев - Стадият на заболяването като прогностичен фактор при радикално оперирани пациенти с недребноклетъчен белодробен рак

А. Учиков, И. Димитров, Б. Хаджиев, Д. Григоров, Ж. Грудева-Попова, Г. Присадов, Е. Учикова, Г. Паскалев - Следоперативна преживяемост при нерадикално оперирани пациенти с белодробен карцином

А. Учиков, И. Димитров, Б. Хаджиев, Ж. Грудева-Попова, Г. Присадов, Е. Учикова, В. Узунова, Г. Паскалев - Обемът на резекция като прогностичен фактор при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином

Хр. Цеков, Т. Спириев, С. Чернинкова, В. Бусарски, Л. Лалева, А. Цеков, Е. Найденов, К. Минкин, М. Маринов, К. Романски, О. Кълев - Характеристика и прогноза на зрителните нарушения при менингиоми в параселарната област

И. Лозев, Г. Киров, Д. Дарданов, Н. Смилов, Б. Мошев, Р. Гайдарски - Миниинвазивен подход при лечението на острия некротизиращ панкреатит

Д. Буланов, С. Бонев, Ат. Йонков, И. Ивановски Ив. Танева, Е. Тошева, В. Димитрова - Сепсис – съвременни аспекти

Г. Стоянов, Н. Яръмов, Н. Дамянов - Усложнения на организма при чернодробна ехинококоза

Н. Колев, А. Тонев, К. Иванов, В. Игнатов - Синдром на OGILVIE (псевдо-обструкция на колона). Клинико-патологични характеристики и случай от практиката

С. Маслянков, Н. Яръмов, Г. Атанасов - Модификация на трансверзален дебелочревен резервоар – опит за подобряване на следоперативната функция след ниска резекция на ректума

__________________________________________________________________________________

Малигнен меланом на ануса и ректума

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Б. Петров, В. Павлов

Катедра по хирургия

Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, II Хирургия

УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Malignant melanoma of the anus and rectum

N. Yaramov, M. Sokolov, K. Angelov, B. Petrov, V. Pavlov

Surgical Clinic "Prof. Dr. Al. Stanishev", 2 nd Surgery, Medical university, Sofia,

University Hospital „Alexandrovska“, Sofia

________________

В литературата са описани около 300 случая на меланом в ано-ректалната област. Описваме 13 случая на меланом на ануса и ректума, оперирани от нас за период от 15 години. Туморът се локализира предимно в областта на linea dentata. Клинично се проявява с чувство на чуждо тяло в областта на ануса, ректохеморагия. Много често този тумор се тълкува като хемороидален възел. Болката не е характерен симптом. В голям процент се наблюдава разязвяване. Метастазира в ингвиналните лимфни възли. Цветът на тумора се колебае от светлокафяв до виолетовочервен в 50% от случаите. В другата половина пигментът в туморите отсъства и хистологично тези тумори се тълкуват като апигментни меланоми. Прогнозата е много неблагоприятна въпреки комплексното лечение – хирургично, химиотерапия и др .

There is approximately 300 cases of malignant melanoma written in the world literature. We write up 13 operated from us for 15 years cases of melanoma of the anus and rectum. The neoplastic localization is usually at linea dentate area. The patients complains are foreign-body filling and rectohaemorrhagy. This formation considers like haemorrhoid frequently. The pain is not common symptom but ulceration occurs in many percent. The metastasing is in the inguinal lymph nodes. The tumor colour is between light-brown to red-purple in 50% of the cases. The colouring matter is absent in the other half of the cases and these tumors consider like nonpigmentous melanoes. Despite the complex treatment – surgical, chemotherapy etc. the prognosis is at large poor.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Стадият на заболяването като прогностичен фактор при радикално оперирани пациенти с недребноклетъчен белодробен рак

А. Учиков 1, Б. Хаджиев 2, И. Димитров 1, K. Мурджев 1, Ж. Грудева-Попова 4, Г. Присадов 1, Е. Учикова 3, Г. Паскалев 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Клиника по обща и оперативна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

4 Клиника по онкология и хематология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

 

Stage of Disease as a Prognostic Factor in Radically Operated Patients with Non-Small Cell Lung Cancer

A. Uchikov 1, B. Hadjiev 2, I. Dimitrov 1, K. Murdjev 1, J. Grudeva-Popova 4, G. Prisadov 1, E. Uchikova 3, G. Paskalev 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital „ Sveti Georgi “ – Plovdiv

2 Clinic of General and Operative Surgery, University Hospital „ Sveti Georgi “ – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital „ Sveti Georgi “ – Plovdiv

4 Clinic of Oncology and Haematology, University Hospital „ Sveti Georgi “ – Plovdiv

________________

Увод: Независимо от подобрените диагностични и терапевтични възможности ракът на белият дроб остава водеща причина за смъртност слред злокачествените заболявания. За хирургично-патологичния TNM-стадий (следоперативно стадиране) е установено, че е най-достоверният фактор при прогнозиране на преживяемост на пациенти с белодробен рак .

Материал и методи: Представяме 440 болни с недребноклетъчен белодробен рак, радикално оперирани в Клиниката по гръдно-коремна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, за периода 01.01.1997 – 01.09.2004 – от тях мъже 378 (85.91%) и жени 62 (14.09%). Пациентите са на възраст от 23 до 82 години.

Резултати: Средното време на преживяване съобразно стадия на заболяване е, както следва: IA – 77 месеца, IB – 67, IIA – 55, IIB – 42, IIIA – 33 IIIB – 14, IV – 27месеца.

Изводи: Стадият на заболяването е важен прогностичен фактор при болни с белодробен карцином. С най-ниска преживяемост са пациентите в стадии IIIB. При селектирани пациенти в IV стад ий оперативното лечение дава добри резултати.

Ключови думи: недребноклетъчен белодробен карцином, стадий на заболяването, прогностичен фактор

Summary: Despite the better diagnostic and therapeutic opportunities, lung cancer is still the major cause for cancer mortality.The surgical-pathological TNM-stage is known as the most reliable prognostic factor for survival in patients with lung cancer.

Material and methods: We present 440 patients with non-small cell lung cancer, radically operated in the Clinic of Thoracic and abdominal surgery of University Hospital ”St.George” – Plovdiv for the period 01.01.1997 – 01.09.2004 – 378 men (85,91%) and 62 women (14,09%), age range 23–82 years.

Results: The mean time of survival according to the stage is as follows: IA – 77 months, IB – 67, IIA – 55, IIB – 42, IIIA – 33 IIIB – 14, IV – 27months.

Conclusions: The stage of the disease is an important prognostic factor for patients with lung cancer. We found the lowest survival in stage IIIB. For selected patients in stage IV, the operative treatment leads to good results.

Key words: non-small cell lung cancer, stage of disease, prognostic factor

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Следоперативна преживяемост при нерадикално оперирани пациенти с белодробен карцином

А. Учиков 1, И. Димитров 1, Б. Хаджиев 2, Д. Григоров 1, Ж. Грудева-Попова 4, Г. Присадов 1, Е. Учикова 3, Г. Паскалев 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Клиника по обща и оперативна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

4 Клиника по онкология и хематология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

 

Postoperative Survival in Patients with Inoperable Lung Cancer

 A. Uchikov 1, I. Dimitrov 1, B. Hadjiev 2, D. Grigorov 1, J. Grudeva-Popova 4, G. Prisadov 1, E. Uchikova 3, G. Paskalev 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

2 Clinic of General and Operative Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

4 Clinic of Oncology and Haematology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

________________

Увод: Независимо от новите методи на лечение през последните две десетилетия прогнозата на белодробен карцином остава неблагоприятна. Само 20–25% от пациентите с белодробен рак подлежат на оперативно лечение. Почти 75% от болните са иноперабилни при поставяне на диагнозата.

Материал и методи: Представяме нерадикално оперирани болни за периода 01.01.1997 – 31.12.2005 – 148 пациенти, от тях мъже 129 (87,16%) и жени 19 (12.84%). Пациентите са на възраст от 29 до 65 години (53.67±0.60).

Резултати: 27 от болните са провели лъчетерапия, а при 121 от тях не е проведена такава. Средното време на преживяване при първата група пациенти е 13.74 месеци, а при групата без лъчетерапия е 9.31 месеци. От общо 148 иноперабилни болни с карцином на белия дроб при 70 от тях е проведена полихимиотерапия, а при останалите 78 не е проведена този вид терапия. Средното време на преживяване при първата група е 9.99, а при втората група – 10.27 месеци.

Изводи: При нерадикално оперирани болни с белодробен рак лъчетерапията сигнификантно подобрява преживяемостта, докато химиотерапията не води до повишаване на преживяемостта .

Ключови думи: недребноклетъчен карцином, преживяемост, нерадикална операция

Summary: Despite the advances in treatment in the last two decades, the prognosis in lung cancer remains infavourable.Only 20-25% of the patients are suitable for operative treatment.Almost 75% of the patients are inoperable at the time of diagnosis.

Material and methods : We present 148 patients, who underwent non-radical operation for the period 01.01.1997 – 31.12.2005 – 129 men (87,16%) and 19 women (12,84%), age range – 29–65 years(53,67+/– 0,60).

Results: The mean time of survival for the group submitted to radiotherapy is 13,74 months, while for the group without postoperative radiotherapy is 9,31 months. The mean time of survival for the group submitted to chemotherapy is 9,99 months, while for the group without adjuvant chemotherapy is 10,27 months.

Conclusions: The radiotherapy significantly improves the survival in the patients with inoperable lung cancer, while the chemotherapy don’t increase the survival.

Kеy words: non-small cell lung cancer, survival, non-radical operation

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Обемът на резекция като прогностичен фактор при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином

А. Учиков 1, И. Димитров 1, Б. Хаджиев 2, Ж. Грудева-Попова 4, Г. Присадов 1

Е. Учикова 3, В. Узунова 1, Г. Паскалев 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Клиника по обща и оперативна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

4 Клиника по онкология и хематология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

 

Extent of Resection as a Prognostic Factor in Patients with Non-small Cell Lung Cancer

A. Uchikov 1, I. Dimitrov 1, B. Hadjiev 2, J. Grudeva-Popova 4, G. Prisadov1

E. Uchikova 3, V. Uzunova 1, G. Paskalev 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

2 Clinic of General and Operative Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

4 Clinic of Oncology and Haematology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

 ________________

Увод: Независимо от новите методи на лечение през последните две десетилетия прогнозата на белодробния рак остава неблагоприятна. Само 20–25% от пациентите подлежат на оперативно лечение, като хирургичната резекция е единственият метод, който дава шанс за излекуване на пациентите. Обемът на оперативната интервенция е важен прогностичен фактор при болни с белодробен карцином.

Материал и методи: Обект на настоящото проучване са 440 болни с недребноклетъчен БР, радикално оперирани в Клиниката по гръдно-коремна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, за периода 01.01.1997 – 01.09.2004. При 191 е извършена лобектомия, при 12 – парциална резекция, 39 – билобектомия, и при 198 – пулмонектомия.

Резултати: В I стадий при 63 пациенти сме извършили лобектомия, като при 40 (63.49%) установяваме ≥ 5 г. преживяемост. С парциална резекция на белия дроб са 12 от болните. Средното време на преживяване при тях е 50 месеци, а при 6 от тях отчитаме ≥ 5-годишна преживяемост. Оперираните от нас болни в II и III стадий с карцином на белия дроб са били общо 331. При 123 сме извършили лобектомия, като при 35 (28.46%) установяваме ≥ 5 г. преживяемост. С разширена резекция на белия дроб са 208 пациенти, а ≥ 5 г. преживяемост в тази група е 17.79%.

Изводи: В заключение считаме, че обемът на оперативната интервенция е важен прогностичен фактор при болни с белодробен рак в I стадий. Пациентите, понесли лобектомия, сa с по-добра преживяемост от тези с атипични резекции. Лобектомията е с по-добра преживяемост спрямо разширените резекции, което свързваме с по-ранния стадий на заболяването.

Ключови думи: недребноклетъчен карцином, прогностични фактори, белодробна резекция

Summary: Despite the new methods of treatment during the last two decades,prognosis in lung cancer remains unfavourable.Only 20-25% of the patients are suitable for surgery,and the surgical resection is the unique alternative with curable intent.The extent of resection is an important prognostic factor in lung cancer patients.

Material and methods: We present 440 patients with non-small cell lung cancer, radically operated in the Clinic of Thoracic and abdominal surgery of University Hospital „St.George“ – Plovdiv for the period 01.01.1997 – 01.09.2004.191 underwent lobectomy, 12 – limited resection, 39 – bilobectomy, and 198 – pneumonectomy.

Results: 63 patients underwent lobectomy for stage I,and the 5-year survival was 63,49%.For the 12 patients with limited resection we found mean time of survival of 50 months,and the 5-year survival was 50%.331 of our patients were in stage II and III. 123 of them underwent lobectomy – the 5-year survival was28,46%.208 patients underwent bilobectomy and pneumonectomy – the 5-year survival in this group was 17,79%.

Conclusions: In conclusion we found that the extent of resection is an important prognostic factor for lung cancer patients in stage I.Тhe patients submitted to lobectomy have better survival compared with those submitted to limited resection.The survival is better for the group of patients who underwent lobectomy,compared with the one for the group with bilobectomy and pneumonectomy,which is probably due to the earlier stage of the disease.

Key words: non-small cell lung cancer, prognostic factors, pulmonary resection

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Характеристика и прогноза на зрителните нарушения при менингиоми в параселарната област

Хр. Цеков, Т. Спириев, С. Чернинкова*, В. Бусарски, Л. Лалева, А. Цеков, Е. Найденов, К. Минкин, М. Маринов, К. Романски, О. Кълев**

Клиника по неврохиругия, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, МУ, София,

*Клиника по неврология, УМБАЛ „Александровска“, МУ, София

**Лаборатория по невропатология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, МУ, София

 

Characteristics and prognosis of visual deficit caused by parasellar meningiomas

Chr. Tzekov, T. Spiriev, S. Cherninkova*, V. Bussarsky, L. Laleva, A. Cekov, E. Naydenov,

K. Minkin, M. Marinov, K. Romansky, O. Kalev**

 Department of Neurosurgery, University Hospital „ Sv. Ivan Rilski „ Mediacal University, Sofia

*Department of Neuropathology, University Hospital „ Aleksandrovska „ Medical University, Sofia

**Laboratory of Neuropathology, University Hospital „ Sv. Ivan Rilski „ Mediacal University, Sofia

 ________________

Въведение: Менингиомите са най-честите доброкачествени тумори на централната нервна система. Те се зараждат от арахноидните клетки, като класификацията им се базира в зависимост от изходното им място. Като параселарни се определят менингиомите, изхождащи от туберкулум селе (TS), синус кавернозус (CS), преден клиноиден израстък (AC) и планум сфеноидале (PS). Клинично се представят с монокулярен или бинокуларен зрителен дефицит, който неусетно води до сериозни зрителни нарушения при значителни размери на туморната маса.

Цел: Да се определят видовете зрителен дефицит, тежестта на симптомите в зависимост от своевременността на диагностицирането им и резултатите от хирургичното лечение на туморите с горепосочената локализация.

Материал и методи: През периода 2003–2007 г. са диагностично изяснени и оперирани 93 пациента (32 мъже, 61 жени) с параселарни менингиоми. Като менингиоми на TS са диагностицирани 31 случая, CS – 16 случая, AC – 21 случая и PS – 17 случая. При 8 от болните размерите на тумора изключваха възможността да се определи изходното му място. Всички болни са оперирани в Клиниката по неврохирургия, Университетска болница „Св. Иван Рилски“, София, България. Период на проследяване 2–5 години.

Резултати: Възрастта при диагностициране варира от 12 до 74 години. По-голямата част от туморите са диагностицирани при пациенти в 5-ото и 6-ото десетилетие. Локализацията е, както следва: TS 33%, CS 17%, AC 24%, PS 18%, както и с повече от една засегната област в 8%. Най-честите симптоми са бавно прогресиращ монокулярен зрителен дефицит (81% от случаите), като 68% от пациентите при постъпване в клиниката са със сериозно влошено зрение (0.1–0 зрителна острота). Невро-офталмологично изследване, включващо: оглед, зрителна острота, изследване за двойни образи, класическа и СТ периметрия, очни дъна, е направено при всички пациенти. КТ и ЯМР са основните методи за диагноза. Видимо тотална резекция се постигна при 62% от случаите, субтотална – при 12% и парциална – при 26%. Постоперативни усложнения, имащи отношение към зрителните функции, са наблюдавани при 4 болни. Подобрение на зрителната острота и периметрите настъпиха при 57% от пациентите. Кардио-пулмонална инсуфициенция е причина за смъртта при един от болните.

Заключение: Прогресивният моноокулярен зрителен дефицит е най-често първата и единствена клинична проява при параселарните менингиоми. Ранната диагностика е важна за успеха на хирургията. Тясното сътрудничество между различни специалисти (офталмолози, невроофталмолози, невролози и неврохирурзи) е основа за ефективното лечение на тези тумори и превенция на зрителните нарушения.

Ключови думи: параселарни менингиоми, неврохирургия, зрителен дефицит

Meningiomas are the most common slow growing tumors of the central nervous system which arise from the arachnoid cells. One certain group of them – tuberculum sellae (TS), cavernous sinus (CS), anterior clinoid (AC), and planum sphenoidale (PS) meningiomas, a group often called „parasellar“, present with monocular or binocular visual deterioration, which is often unrecognized by patients until visual loss is severe and the tumor has reached a significant size. Aim: to describes the type of visual deficit, severity of the symptoms and surgical treatment of tumors with the above mentioned localization. Material and Methods: During the period 2003-2007 year, 93 patients (31 man, 62 women) diagnosed with meningiomas of the TS (31 cases), CS (16 cases), AC (21 cases), PS (17 cases), енорм туморс вит унсертаин локализацион – 8, were diagnosed and operated on in the Department of Neurosurgery, University Hospital „St. Ivan Rilsky“, Sofia, Bulgaria. Retrospective analysis was done. Results: age at diagnosis ranged from 12 to 74 years, but the majority of cases were in the 5th and 6th decade of life. Localization of was: TS 33%, CS 17%, AC 24%, PS 18% and with more than one area affected in 8 %. The most common symptom was slowly progressing loss of monocular visual acuity (81% of cases). 68% of patients presented with already severely deteriorated vision (0.1-0). Neuro-ophthalmological examination инкл. инспекшън, вижуал акуити, диплопия, класик анд СТ периметри вас доун of ол оф the patients. Computed tomography and magnetic resonance imaging were the main diagnostic methods. „Gross“ total resec¬tion was achieved in 62%, subtotal in 12%, partial in 26% of the cases. There was early improvement in 57% of the patients. Death due to cardio-respiratory insufficiency occurred in one case. Conclusion: the progressive monocular visual deficit is often the first clinical symptom of the parasellar menigiomas. The early diagnosis is important for the success of surgery. Close collaboration between different specialists (ophthalmologists, neurologist and neurosurgeons) is essential for treatment of these tumors and prevention of the visual deterioration.

Keywords: parasellar meningiomas, neurosurgery, зрителен дефицит

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Миниинвазивен подход при лечението на острия некротизиращ панкреатит

И. Лозев, Г. Киров, Д. Дарданов, Н. Смилов, Б. Мошев, Р. Гайдарски

Хирургична клиника, Медицински институт – МВР, София

 

Mini-invasive approach in the treatment of acute n ecrotizing pancreatitis

I. Lozev, G. Kirov, D. Dardanov, N. Smilov, B. Moshev, R. Gaidarski

Clinic of Surgery, Mеdical Institute Ministry of Interior, Sofia

 ________________

Цeл: Проучването цели да се оцени ефикастността на перкутанната некрозектомия извършена под ехографски контрол и на ендоскопската некрозектомия през вторичния синусов канал (ЕНПВСК) с помощта на нефроскоп или цистоскоп.

Материал и метод: На 23 пациента с ОНП се извърши пункц ия под ехографски контрол на течни колекции в областта на задстомашната жлеза. При 47 пациента след отворена некрозектомия или след перкутанна некрозектомия и с персистиращ сепсис (без сателитна колекция от КТ) се извърши ЕНПВСК с помощта на нефроскоп или цистоскоп.

Резултати: Седемнадесет (74%) пациента, лекувани с перкутанна некрозектомия, се възстановиха без отворена хирургична интервеция. Двама от тази група починаха. Средният болничен престой е 42 дни. Двадесет и тримата пациента изискваха средно по две (от 1–4) ЕНПВСК.

Заключение: На базата на нашите първоначални резултати считаме, че ПН и ЕНПВСК при добре селектирани пациенти може да бъде по-добрият избор в сравнение с отворената некрозектомия и следоперативния лаваж. Общоприето решение за тези методики все още не е постигнато.

Ключови думи: остър некротичен панкреатит, перкутанна некрозектомия, ендоскопска некрозектомия през вторичния синусов канал

Objectives: The study aims to evaluate the efficacy of percutaneous necrosectomy performed under ultrasound control and endoscopic necrosectomy trough secondary sinus track (ENTSST) using nephroscope and cystoscope.

Material and method: Puncture of fluid collections in the pancreas was performed under ultrasonographic control to 23 patients with acute necrotizing pancreatitis (ANP). ENTSST using nephroscope and cystoscope was performed to 47 patients after open or percutaneous necrosectomy and persistent sepsis (without satellite collection of CT).

Results: Seventeen (74%) patients treated with percutaneous necrosectomy recovered without open surgery. Two of this group died. The average hospital stay was 42 days. Twenty-three patients required an average of two (from 1 to 4) ENTSST.

Conclusions: Based on our initial results we believe that the percutaneous necrosectomy and ENTSST in well selected patients might be the better choice than the open necrosectomy and postoperative lavage. Common solution of these methods has not been reached yet.

Key words: acute necrotizing pancreatitis, percutaneous necrosectomy, necrosectomy trough secondary sinus track.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Сепсис – съвременни аспекти

Д. Буланов, С. Бонев, Ат. Йонков, И. Ивановски Ив. Танева, Е. Тошева, В. Димитрова

Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия,

УМБАЛ „Александровска“, Медицинiки университет, София

 

Sepsis – current aspects

 D. Bulanov, S. Bonev, At. Ionkov, I. Ivanovski, Iv. Taneva, E. Tosheva, V. Dimitrova

Clinic of General, hepatobiliary and pancreatic surgery

University Hospital „Alexandrovska“, Medical University, Sofia

________________

Сепсисът се дефинира като клиничен синдром на системен отговор на организма към инфекция. С прогресията на заболяването се развива органна недостатъчност (т.нар. тежък сепсис-severe sepsis), хипотония (т.нар. септичен шок) и смъртността се увеличава значително. Сепсисът е интердисциплинарен проблем, причина за значителна заболеваемост, смъртност и високи болнични разходи. Задълбочаването на възпалението, нарушенията в имунитета, коагулацията и кислородната перфузия имат главна роля в органната дисфункция и леталния изход. Ранната диагноза на сепсиса изисква познаване на рисковите фактори, висок индекс на подозрение и анатомичен подход към локализацията на инфекциозния фокус. Ранното откриване на септичните пациенти има ключова роля за изхода от болестта при прилагането на аргументирана терапия. Бъдещото лечение на сепсиса се свързва с по-доброто познаване на молекулярните основи на патологичния процес.

Ключови думи: интензивни грижи, сепсис, сепсис синдром, септичен шок, лечение.

Sepsis is defined as a clinical syndrome of systemic response to infections. With progression of the disease develop organ failure (i.e. severe sepsis) and hypotension (i.e. septic shock) and mortality increases significantly. Sepsis is an interdisciplinary problem, cause significant morbidity and mortality and higher hospital costs. Deepening of inflammation, immunity distortions, coagulation and oxygen perfusion have a major role in organ dysfunction and death. Proper diagnosis of sepsis requires an understanding of risk factors, a high index of suspicion and anatomic approach to the localization of the infectious focus. Early detection of septic patients is crucial for the outcome of disease in the application of reasoned therapy. Future treatment of sepsis associated with a better understanding of the molecular bases of pathological process.

Key words: critical care, sepsis, SIRS, septic shock.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Усложнения на организма при чернодробна ехинококоза

Г. Стоянов 1, Н. Яръмов 2, Н. Дамянов 3

1 УМБАЛ „Царица Йоанна“ – София, 2 УМБАЛ „Александровска“ – София, 3 ВМА – София

 

Complications from the Liver Hydatidosis

 G. Stoyanov 1, N. Yaramov 2, N. Damyanov 3

1 University Hospital „Queen Yoanna“ – Sofiа, 2University Hospital „Alexandrovska“ – Sofia, 3Military Hospital – Sofia

________________

Ехинококозата на черния дроб е разпространено заболяване в България. В развитието и` често се получават различни усложнения от страна на организма: алергични реакции, портална хипертония, органична жлъчна патология, усложнения от страна на гръдния кош или Централната нервна система. Често те водят до диагностични грешки, с последващо неправилно и неадекватно терапевтично поведение. За подобряване диагностицирането на заболяването е необходимо при горните и други оплаквания по-често включване в диференциалната диагноза на възможността за хидатидоза, както и разширяване на показанията за ехографско изследване на черния дроб.

Ключови думи: чернодробна ехинококоза; усложнения; последствия; диагностични грешки

Echinococcosis of the liver is widespread disease in Bulgaria. Frequently there is different complications in its development: allergies, portal hyper tension, bille duct pathology, chest or nervous complications. These events frequently lead to misdiagnoses with inadequ ate treatment. Therefore it is necessary in case of these complains have to involve in the differential diagnosis the hydatid disease and widening indications for ultrasonography of the liver.

Key words: liver hydatidosis, complications, consequences, misdiagnoses

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Синдром на OGILVIE (псевдо-обструкция на колона). Клинико-патологични характеристики и случай от практиката

Н. Колев, А. Тонев, К. Иванов, В. Игнатов

І-ва клиника по хирургия

Университетска блолница „Св. Марина“ – Варна

 

Ogilvie syndrome (colonic pseudo- obstruction). A case of the practice

N. Kolev, A. Tonev, K. Ivanov, V. Ignatov

1 st Surgical Clinic

University Hospital "Sveta Marina" – Varna

________________

Синдромът на Огилви, или острата дебелочревна псевдообструкция, е състояние с клинична картина и образни данни за наличие на остра идиопатична дебелочревна обструкция, при което не се доказва причина за непроходимостта. Друго название на това заболяване е остър нетоксичен мегаколон. Дебелото черво може да дилатира значително ако не се декомпресира, като рискът от перфорация, перитонит и смърт е значителен. Острото състояние трябва да бъде разпознато веднага и третирано адекватно. Консервативната тактика включва назогастричен дренаж, ресусцитация на хомеостазните нарушения и стимулация на дебелочревната моторика. Агресивното поведение включва оперативно лечение или колоноскопска декомпресия. Някои автори съобщават за значително увеличаване в честотата на случаите в следоперативния период на някои коремни заболявания. Това им дава основание да считат синдрома на Ogilvie като постоперативно заболяване. Докладваме случай от практиката на опериран болен с остра чревна псевдо-обструкция, придружен от дебелочревна остра исхемия с некроза.

Ключови думи: Синдром на Огилви, хирургично лечение

Ogilvie syndrome, or acute colonic pseudo-obstruction (ACPO), is a clinical disorder with the signs, symptoms, and radiographic appearance of an acute large bowel obstruction with no evidence of distal colonic obstruction. The other name of this disease is an acute non-toxic megacolon. The colon may become massively dilated; if not decompressed, the patient risks perforation, peritonitis, and death. The acute state has to be discerned immediatelly and treated adequately. The conservative tactics includes naso-gastric drainage, resustitation the homeostasis and stimulation the colonic peristalsis. The aggressive behavior includes an operative treatment or colonoscopic decompression. Some authors report for considerable rising in the frequency of the cases in postoperative period in some abdominal diseases. That’s why they think that Ogilvie syndrome is a postoperative disease. We present a case of the practice – an operated man with acute colonic pseudo-obstruction (ACPO) involving acute colonic ischaemia with necrosis.

Keywords: Syndrome of Ogilivie, surgical treatment

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Модификация на трансверзален дебелочревен резервоар – опит за подобряване на следоперативната функция след ниска резекция на ректума

С. Маслянков, Н. Яръмов*, Г. Атанасов

Хирургично отделение, МОДОЗС – ЕООД, В. Търново

*Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, II Хирургия, УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Modification of the transverse coloplasy pouch – experience with this feasible technique in different types of low rectum resections

S. Maslyankov, N. Yaramov*, G. Atanasov

Surgical Department, Veliko Turnovo Hospital

*Surgical Clinic "Prof. Dr. Al. Stanishev", University Hospital „Alexandrovska“, Sofia

________________

Увеличеният брой сфинктерозапазващи операции при ректален карцином изисква решения за подобряване на получения следоперативен резултат. Авторите модифицират в практиката трансверзалния дебелочревен резервоар с надлъжна серомускуларна инцизия, либерализация на подлежащата лигавица и еднослоен напречен шев. Описват опита си при различни техники на ниска ректална резекция. Целта на методиката е увеличаването на неоректалния обем, за да се избегнат някои неприятни последици от този вид операции, без това да променя онкологичната ефективност на интервенцията. Модифицирането и` с едноетажен шев я улеснява, има определени предимства и не води до намаляване на търсения ефект.

Ключови думи: ректум, резекция, резервоар, функционален резултат

The increased number of sphincter-spared patients after low rectal resection requires an up-to-date approach, aiming at better functional results. The authors modify into practice the transverse coloplasy pouch, with a longitudinal seromuscular incision, mucosal liberalization and transverse suture. They describe their experience with this feasible technique in different types of low rectum resections. The conception of the technique is with increased neorectal volume to avoid some unpleasant consequences of this surgery, without changing the oncological effectiveness. The modification with a single-layer suture facilitates the technique, has some advantages and does not worsen the desired effect.

Key words: rectum, resection, pouch, functional result

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________