Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXVI 2010 Брой 1 – Съдържание и абстракти

 

Ч. Славов - 40 години бъбречна трансплантация в УМБАЛ „Александровска“

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Б. Петров, В. Павлов - Ретроректални тумори – 15-годишен опит и литературен обзор

В. Велчев, К. Маламов - Осигуряване на ефективна постоперативна аналгезия посредством Transversus Abdominis Plane (TAP) блок

В. Говедарски, И. Петров, Т. Захариев, Г. Начев - Адювантно и самостоятелно приложение на лумбална симпатектомия при пациенти с артериални промени на долните крайници

Г. Киров, Н. Смилов, И. Лозев, Е. Александров - Огнестрелни наранявания на уретрите – ретроспективен преглед на 12 пациенти за 27-годишен период

А. Тонев, С. Димитров, Т. Захариев, Г. Начев - Ендартеректомия на артерия каротис екстерна

А. Учиков, И. Димитров, Б. Хаджиев, Г. Присадов, Е. Учикова, П. Ганчевска, В. Узунова - Прогностична стойност на естрогеновите рецептори – ERα и ERβ, при пациенти с белодробен карцином

А. Учиков, Ив. Димитров, Б. Хаджиев, Г. Присадов, Е. Учикова, П. Ганчевска - Прогностична стойност на молекулните маркери ICAM-1 и C-JUN при пациенти с белодробен карцином

В. Узунова, Г. Паскалев, А. Учиков, К. Мурджев, Д. Манолова, Е. Порязова, А. Янкулов, Янис Папатанасиу - Кисти на млечната жлеза – хирургическо поведение и лечение

Н. Велинов, Г. Поптодоров, Н. Габровски, Ст. Габровски - Значение на матриксметалопротеиназите при туморния растеж и метастазиране

А. Тонев, С. Генадиев, Т. Захариев, Г. Начев - Ендоваскуларно или оперативно лечение на каротидните артерии

Г. Киров, Д. Дарданов - Проблеми на специализацията по хирургия в Европейския съюз и по света

Р. Маджов, Р. Гайдарски, П. Арнаудов, П. Чернополски, Т. Иванов, М. Цанева, Б. Маневска - Солиден псевдопапиларен тумор на панкреаса (тумор на Gruber-Frantz)

Н. Габровски, Г. Поптодоров, Н. Велинов, Ст. Габровски - Два случая на късна мозъчна метастаза от карцином на гърдата

Н. Яръмов, В. Янков, Ч. Куманов - Метод за езофаго-йеюностомия след гастректомия
за карцином на стомаха

__________________________________________________________________________________

40 години бъбречна трансплантация в УМБАЛ „Александровска“

Ч. Славов

Клиника по урология, УМБАЛ „Александровска“,

Медицински факултет, Медицински университет – София

 

40 years of renal transplantation in UMHAT „Alexandrovska“

 Ch. Slavov

Department of Urology

UMHAT „Alexandrovska“, Medical University – Sofia

 ________________

Трансплантацията на органи и тъкани като високотехнологична дейност заема особено място в областта на медицинската наука и практика.

По повод 40 години от първата трансплантация на бъбрек при възрастен в България развитието на проблема е разгледано хронологично в исторически план. Детайлно са описани първите експерименти у нас, извършени върху опитни животни, и първата трансплантация от трупен донор при възрастен.

За отчетения период са извършени 435 трансплантации в УМБАЛ „Александровска“, като 231 (53.2 %) са били от живи дарители, а 204 (46.9 %) – от трупни донори. Отбелязани са както предимствата на създадената организация в УМБАЛ „Александровска“, така и проблемите, пречещи на по-широкото разпространение на трансплантологията като метод за лечение на крайна фаза на органна недостатъчност

Ключови думи: бъбрек, трансплантация, история

The process of transplantation of tissues and organs, as a highly specialized treatment method, has a unique place in the field of medical science and practice.

On occasion of the 40 anniversary of the first renal transplantation in adult in Bulgaria, the developments in this area are reviewed chronologically. The initial experiments on test animals, as well as the first renal transplantation in adult are described in details.

For the abovementioned period 435 renal transplantations have been performed in UMHAT „Alexandrovska“, 231 (53.2 %) form living kidney donor and 204 (46.9 %) – from cadaveric renal donors. The benefits of the existing organization of transplantation in UMHAT „Alexandrovska“ are outlined, as well as the problems preventing the transplantation process to achieve even wider usage as a method for treatment of end-stage organ diseases

Key words: kidney transplantation, history

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ретроректални тумори – 15-годишен опит и литературен обзор

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Б. Петров, В. Павлов

Катедра по хирургия, Медицински университет – София

Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, II Хирургия, УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Retrorectal Tumors – 15 Years Experience and Literary Review

N. Yaramov, M. Sokolov, K. Angelov, B. Petrov, V. Pavlov

Department of Surgery, Medical University of Sofia,

University Hospital „Alexandrovska“ – Sofia

________________

Цел: Ретроректалните (пресакрални) тумори са хетерогенни и рядко срещани неоплазии в ежедневната клинична практика. Използването на нови образни техники и ползата от тях не са добре описани, а оперативните техники са разнообразни.Целта включва обстойно разглеждане на видовете ретроректални тумори и собствения опит в тяхното диагностициране и лечение.

Методи: Ретроспективно проучване на пациенти с ретроректални тумори за 15-годишен период, оперирани от авторите, и обзор на базата на съществуващата литература. Изключващи критерии са възпалителни процеси, локално авансирал ректален рак или метастатични малигнитети.

Резултати: За периода 1995–2009 авторите съобщават за оперирани от тях 38 болни с доказани първични екстрамукозни неоплазми, установени в ретроректалното пространство. Всички бенигнени тумори са резецирани с нормални хистологични граници. Проследени са 28 болни за 12-годишен период. При 9 пациенти с малигнена хистология са установени рецидиви на болестта.

Заключение: Ретроректалните умори остават диагностично и терапевтично предизвикатлство. Болката, мъжкият пол и напредналата възраст са показател за евентуален малигнен характер. Докато при бенигнените случаи оперативното отстраняване най-често е технически възможно, при малигнените случаи радикалната куративна резекция остава трудна.

Ключови думи: ретроректални тумори, пресакрални тумори, хордома

 Purpose: Tumors occurring in the retrorectal space are heterogeneous and uncommon. The utility of newer imaging techniques has not been extensively described, and operative approach is variable. This study examined the diagnosis, treatment, and outcome of retrorectal tumors at a tertiary referral center.

Methods: Patients with primary, extramucosal neoplasms occurring in the retrorectal space were identified using a retropectively maintained, procedural database of all adult colorectal surgical patients (1995–2009). Exclusion criteria included inflammatory processes, locally advanced colorectal cancer, and metastatic malignancy. Medical records, radiology, and pathology reports were reviewed retrospectively.

Results: Thirty-eight patients with retrorectal tumors were treated. Malignant tumors comprised 21 percent. Older age, male gender, and pain were predictive of malignancy (P < 0.05). All benign tumors were resected with normal histologic margins and none recurred. Nine patients with malignancy had recurrence/recrudescence of their disease.

Conclusions: Retrorectal tumors remain a diagnostic and therapeutic challenge. Pain, male gender, and advanced age increase the likelihood of malignancy. Various imaging modalities are useful for planning resection but cannot establish a definitive diagnosis. Whereas benign retrorectal tumors can be completely resected, curative resection of malignant retrorectal tumors remains difficult.

Key words: retrorectal tumor, presacral tumor, chordoma

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Осигуряване на ефективна постоперативна аналгезия посредством transversus abdominis plane (TAP) блок

В. Велчев 1, К. Маламов 2

1 ОАРИЛ, МБАЛ – Пловдив

2 КАРИТ, УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив

 

The Analgesic Efficacy of Transversus Abdominis Plane (TAP) Block

 V. Velchev 1, K. Malamov 2

1 OARIL, MBAL – Plovdiv

2 KARIT, UH “St. George” – Plovdiv

________________

Transversus abdominis plane (TAP) block е нов метод за блокиране на аферентните нервни окончания, инервиращи предна коремна стена двустранно през лумбалния триъгълник на Petit. За първи път е описан от John McDonnell и авт. през 2007 г. Приложихме техниката според оригиналната методика на авторите. Проверихме аналгетичният ефект на блока през първите 24 часа при пациенти, подлежащи на хирургични и урологични нитервенции.

След увод в анестезия инжектирахме 20 мл 0,375% levobupivacaine в нервно-фасциалната повърхност на м. transversus abdominis. Оценката се осъществяваше чрез VAS на 2,4,6,12 и 24 час.

Резултатите бяха по-незадоволителни от тези на McDonnell и авт., но въпреки това – добри. Първите ни впечатления са, че TAP блока осигурява високо ефективна постоперативна аналгезия пре първите 24 часа и без съмнение е метод с голямо бъдеще.

Ключови думи: TAP блок, аналгезия, постоперативна болка

The transversus abdominis plane (TAP) block is a novel approach for blocking the abdominal wall neural afferents via the bilateral lumbar triangles of Petit. It was described for the first time in 2007 by McDonnell et al. We applied the technique after the original methodology of the authors. We evaluated its analgesic efficacy first 24 postoperative hours of patients, undergoing to surgical and urological interventions. After induction of anesthesia, 20 ml of 0.375% levobupivacaine was deposited into the transversus abdominis neuro-fascial plane via the bilateral lumbar triangles of Petit. Each patient was evaluated by VAS in the postanesthesia care unit at the 2, 4, 6, 12 and 24 h postoperatively. Despite the results were more unsatisfactory than those of McDonnel, they were good. Our first impression is that the TAP block provided highly effective postoperative analgesia in the first 24 postoperative hours after major abdominal surgery.

Key words: TAP block, analgesia, postoperative pain

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Адювантно и самостоятелно приложение на лумбална симпатектомия при пациенти с артериални промени на долните крайници

В. Говедарски, И. Петров, Т. Захариев, Г. Начев

УНСБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД – София

 

Adjuvant and Individual Application of Lumbar Sympathectomy at Patient with Arterial Disease in Lower Limb

V. Govedarski, I. Petrov, T. Zahariev, G. Nachev

 University Hospital „Sveta. Ekaterina“ – Sofia

 ________________

Първата лумбална симпатектомия за лечение на артериална оклузивна болест на долните крайници е извършена през 1924 г. от Хулио Диас в Буенос Айрес.

Лумбалният трункус симпатикус съдържа стандартно от 4 до 5 ганглия. Цялостната симпатикова денервация е важна за постигане на адекватна симпатектомия за даден сегмент на крайника.

Критерии и показания за пълен симпатиков блок са все още дискотабилни.

За подобряване на реологията на долните крайници от голямо значение е и възможността за директно повишаване на дебита на колатералите, което се постига и чрез екстензивна профундопластика.

Симпатектомията като допълнение към артериалните реконструкции повишава проходимостта на малки съдови анастомози и възстановяването на травматизирани артерии.

Едностранна или двустранна ЛС се извършва чрез ретроперитонеален достъп.

В нашата клиника в периода от 01.01.2008 г. до 01.11. 2008 г. бяха извършени 117, изолирани и след съдова реконструкция, лумбални симпатектомии.

Ключови думи: лумбална симпатектомия, профундопластика, долен крайник

The first lumbar sympathectomy for treatment of arterial occlusive disease of the lower extremity was performed in 1924 by Julio Diez of Buenos Aires.

The standart anatomy textbooks indicate, as a rule that the lumbar sympathetic trunk contains four or five ganglia. The overall anatomic denervation is important for achievement of an adequate sympathectomy of a given segment of an extremity.

Criteria and indications for complete sympathetic block are still not clear.

Exceptionally important for the improvement of the reology of the lower limbs is the option for a direct increase of the collaterals’ debit which could be achieved by extensive profundoplasty.

As an addition to the arterial reconstructions, the sympathectomy increases the passability of small vessel anastomosis and the recovery of traumatized arteries.

Unilateral or bilateral lumbar sympathectomy is performed by retroperitonal access.

From 01.01.2008 till 01.11.2008 in our clinic were performed 117 isolated and after arterial reconstruction lumbar sympathectomies.

Key words: lumbar sympathectomy, profundoplasty, lower limb

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Огнестрелни наранявания на уретрите – ретроспективен преглед на 12 пациенти за 27-годишен период

Г. Киров, Н. Смилов, И. Лозев, Е. Александров

Медицински институт, МВР – София

 

Gunshot Injuries of the Ureters – Retrospective Study of 12 Patients over 27 Years Period

G. Kirov, N. Smilov, I. Lozev, E. Alexandrov

Medical Institute, Ministry of Interior, Sofia

 ________________

Цел: Да направим ретроспективен анализ на огнестрелните наранявания на уретерите, оперирани в хирургичните клиники на ВМА – София, и МИ МВР – София, за период от 27 години.

Материал и метод: Ретроспективно са проследени 12 пациенти с огнестрелни наранявания на уретерите от 1980 г. до 2007 г. При всички са разгледани локализацията на увредата, находката в урината, образните изследвания, съчетаните увреди на други органи, оперативната реконструкция и постоперативните усложнения.

Резултати: Всички пациенти са мъже на възраст от 19 до 28 години.

Седем пациенти имат нараняване на десния уретер, а пет – на левия. При трима пациенти се установи нормална находка в урината, при петима – микроскопска, а при четирима – макроскопска хематурия. При шест пациенти е засегната проксималната трета на уретера, при четирима – средната трета, а при двама – дисталната трета. Постоперативни усложнения са наблюдавани в 40% от случаите.

Заключение: Поради високия процент фалшиво негативни резултати от анализа на урината и образните изследвания, необходима е внимателна преценка и прецизна ревизия на ретроперитонеума с оглед да не се пропусне възможно нараняване на уретерите.

Ключови думи: огнестрелни наранявания, наранявания на урогениталния тракт, огнестрелни наранявания на уретера

Aim: To retrospectively study the gunshot injuries of the ureters, operated in the surgical departments of Military Medical Academy, Sofia and Medical Institute Ministry of Interior, Sofia for a period of 27 years.

Material and method: The gunshot injuries of the ureters of twelve patients are retrospectively studied in the period 1980 to 2007. For all patients the localization of the injuries, urinanalysis, imaging examination results, the associated injuries, the operative procedures and complications were reviewed.

Results: All patients are males aged 19–28 years.

Seven patients have right ureteral injuries and five have left ureteral inuries. In three patients the urinanalysis is normal, five have microscopic and four have gross hematuria. The injury is located in the proximal third of the urether for six patients, in four it is in the mid and in another two in the the distal ureter. Complications are registered in 40% of the cases.

Conclusions: Due to the high ratio of false negative results from the urinanalysis and the imaging studies, careful and precise exploration of the retroperitoneum in order no to omit a possible injury of the ureters.

Key words: gunshot injuries, injuries of genitourinary tract, gunshot injuries of the ureter

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ендартеректомия на артерия каротис екстерна

А. Тонев, С. Димитров, Т. Захариев, Г. Начев

Клиника по съдова хирургия и ангиология

УНСБАЛ „Св. Екатерина“ – София

 

External Carotid endarterectomy

A. Tonev, S. Dimitrov, T. Zahariev, G. Nachev

Department of Vascular Surgery and Angiology

University Hospital „Sveta Ekaterina“ – Sofia

 ________________

Неоперативното лечение на тромбозата на вътрешната каротидна артерия (IСА) е свързано с висок риск от повторни мозъчни инсулти. Няколко рандомизирани проучвания потвърждават прилагането на каротидната тромбендартеректомия (CEA) за лечението на симптоматичните оклузии на ICA.

Целта на настоящето проучване е да анализираме данните от СЕА на ЕСА при лечението на симптоматичните тромбози на ICA, за да оценим нейната сигурност и резултатите от хирургичната интервенция.

Материал и методи: За период от 42 месеца (от януари 2006 г. до юни 2009 г.) в Клиниката по съдова хирургия и ангиология на УНСБАЛ „Света Екатерина“ – София, се извършиха 302 оперативни интервенции върху каротидните артерии върху 295 пациента. 30 (9,33%) хирургични интервенции бяха по повод тромбоза на ICA, като при 17 (5,63%) от тях бе извършена СЕА на външната каротидна артерия (ЕСА).

Пациентите бяха анализирани в зависимост от вида на оперативната интервенция и клиничната картина. Изследвахме следоперативни усложнения, промяната в клиничната симптоматика в ранния и късния постоперативен период.

Резултати: В изследвания контингент не бяха регистрирани интра- и постоперативни усложнения. Следоперативно при пациентите се установи редуциране до изчезване на неврологичната симптоматика. При контролния преглед на 30-ия ден от извършването на хирургичната интервенция пациентите бяха без клинична симптоматика. Рестенози и реоклузии на оперираните каротидни артерии не бяха регистрирани при постоперативните изследвания. Смъртност до 30-ия ден от оперативната интервенция също не беше регистрирана.

Заключение: Възстановяването на кръвотока на ICA редуцира риска от повторни инсулти, което се доказва при дългосрочното проследяване на пациентите. Ендартеректомията на външната каротидна артерия (ЕСА) е ценна процедура за намаляване на хемисферните симптоми при пациенти с ICA оклузия.

Ключови думи: реваскуларизация на ЕСА, неврологични симптоми, симптоматични ICA тромбози.

Noneoperative treatment of the internal carotid artery ( ICA) occlusion is associated with increased recurrent stroke rates. Several randomized trials have validated the use of carotid endarterectomy (CEA) to treat symptomatic internal carotid artery occlusions.

The aim of this study is to analyze the data from external CEA for treatment of symptomatic ICA occlusions, to evaluate its safety and outcomes.

Material and Methods: 302 surgical interventions on the carotid artery in 295 patients had been operated for 42 months (from January 2006 to June 2009) at the „Department of Vascular Surgery and Angiology“ of „St. Ekaterina“ University Hospital – Sofia. 30 patients were with symptomatic ICA occlusion, and in 17 of them we used external carotid endarterectomy.

The patients had been analyzed according to the type of surgical intervention and clinical picture. The frequency of postoperative complications and outcomes had been investigated.

Results: There were no complications in the early postoperative period. We found reduction or disappearing of the neurological signs in the patients. On the 30th day after the surgery patients were without any clinical symptoms. There were no restenosis or reoclusions at the postoperative check up. No patients died in the perioperative period (30 days).

Conclusion: The restoration of the ICA blood flow reduce the risk of recurrent strokes, which is demonstrated in the long term follow up. External carotid endarterectomy (ECA) is estimate procedure for relieving the hemispheric symptoms in patients with ICA occlusions.

Key words: external carotid revascularization, neurological signs, symptomatic ICA occlusions

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Прогностична стойност на естрогеновите рецептори – ERα и ERβ, при пациенти с белодробен карцином

А. Учиков 1, И. Димитров 1, Б. Хаджиев 2, Г. Присадов 1, Е. Учикова 3, П. Ганчевска 4, В. Узунова 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Клиника по обща и оперативна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

4 Kатедра по биология – Медицински университет – Пловдив

 

Prognostic Value of Estrogen Receptors – ERα and ERβ, in Patients with Lung Cancer

A. Uchikov 1, I. Dimitrov 1, B. Hadjiev 2, G. Prisadov 1, E. Uchikova 3, P. Ganchevska 4, V. Uzunova 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

2 Clinic of General Surgery, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Ginaecology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

4 Department of Biology – Medical University – Plovdiv

 ________________

Увод: До момента съществуват над 150 прогностични фактори при белодробен рак, въз основа на които можем да предвидим какъв ще бъде изходът на заболяването. За много молекулярни биологични фактори е установено, че имат независимо прогностично значение. В момента тези фактори не са рутинно прилагани в клиничната практика, но могат да играят важна роля в бъдеще за по-прецизна индивидуална прогноза.

Материал и методи: Представяме 122 пациента с недребноклетъчен белодробен рак, при които имуниохистохимично сме изследвали експресията на естрогеновите рецептори ERα и ERβ.

Резултати: Средното време на преживяване в зависимост от експресията на ERα е 31 месеца, докато за ERβ е 73 месеца.

Изводи: ERβ е позитивен прогностичен маркер при болни с недребноклетъчен белодробен карцином.

Ключови думи: белодробен карцином, естрогенови рецептори, прогностични фактори

Summary: Тhere are over 150 prognostic factors in lung cancer, which allow to predict the outcome of the disease.Many molecular factors are known to have independent prognostic significance. At present these factors are not routinely used in the clinical practice, but they may play an important role in the future for precise individual prognosis.

Material and methods: The study included 122 patients with non-small cell lung cancer.Using immunohistochemistry we examined the expression of estrogen receptors – ERα and Erβ.

Results: The median time of survival depending on the expression of Erα was 31 months, while for Erβ was 73 months.

Conclusions: Erβ is a positive prognostic factor in patients with non-small cell lung cancer.

Key words: lung cancer, estrogen receptors, prognostic factors

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Прогностична стойност на молекулните маркери ICAM-1 и C-JUN при пациенти с белодробен карцином

А. Учиков 1, Ив. Димитров 1, Б. Хаджиев 2, Г. Присадов 1, Е. Учикова 3, П. Ганчевска 4

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Kлиника по обща и оперативна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

4 Катедра по биология – Медицински университет – Пловдив

 

Prognostic Value of the Molecular Markers ICAM-1 and C-JUN in Patients with Lung Cancer

A. Uchikov 1, I. Dimitrov 1, B. Hadjiev 2, G. Prisadov 1, E. Uchikova 3, P. Ganchevska 4

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

2 Clinic of General Surgery-University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

4 Department of Biology – Medical University – Plovdiv

 ________________

Увод: Голяма част от клиничните и фундаменталните научни изследвания са насочени върху проучване на прогностичните фактори при болни с белодробен карцином. За много молекулни фактори е установено, че имат незaвисимо прогностично значение и въпреки че не се прилагат рутинно в практиката, могат да играят важна роля в бъдеще.

Материал и методи: Представяме 122 пациента с недребноклетъчен белодробен рак, при които имуниохистохимично сме изследвали експресията на ICAM1 и C-Jun.

Резултати: Средното време на преживяване в групата със слаба експресия на C-jun е 39 месеца, докато тази в групата със силна експресия е 26 месеца. Средното време на преживяване в групата със слаба експресия на ICAM-1 е 51 месеца, докато тази в групата със силна експресия е 9 месеца.

Изводи: Завишените нива на ICAM-1 и C-JUN са негативен прогностичен фактор при пациентите с недребноклетъчен белодробен рак.

Ключови думи: белодробен карцином, ICAM-1, C-JUN, прогностични фактори

Summary: Many of the clinical and fundamental scientific studies are directed to the investigation of the prognostic factors in patients with lung cancer.Many molecular factors are known to have independent prognostic significance and although these factors are not routinely used in the clinical practice, they may play an important role in the future.

Material and methods: The study included 122 patients with non-small cell lung cancer. We examined the expression of ICAM-1 and C-Jun.

Results: The median time of survival for the group with poor expression of C-Jun was 39 months, and 26 months for the group with strong expresssion. The median time of survival for the group with poor expression of ICAM-1 was 51 months and only 9 months for the group with strong expresssion.

Conclusion: The increased levels of ICAM-1 and C-Jun are negative prognostic factors for the patients with non-small cell lung cancer.

Key words: lung cancer, ICAM-1, C-JUN, prognostic factors

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Кисти на млечната жлеза – хирургическо поведение и лечение

В. Узунова 1, Г. Паскалев 1, А. Учиков 1, К. Мурджев 1, Д. Манолова 2, Е. Порязова 3, А. Янкулов 1, Янис Папатанасиу 4

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Катедра по образна диагностика – Пловдив

3 Катедра по обща и клинична патология – Пловдив

4 Клиника по физикална и рехабилитационна медицина – Пловдив

 

Cysts of the Mammary Gland – Surgical Behavior and Treatment

V. Uzunova 1, K. Murdzhev 1, G. Paskalev 1, D. Manolova 2, E. Poryazova 3, A. Iankulov 1, J. Papathanasio 4

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

2 Diagnostic Imaging Department – Plovdiv

3 Department of Basic and Clinical Pathology – Plovdiv

4 Department of Physical and Rehabilitation Medicine – Plovdiv

 ________________

Целта на настоящата статия е да покаже ролята на отделните методи на хирургическо поведение при формации на млечната жлеза, диагностицирани ехографски и мамографски като кисти. Разглеждат се 34 жени, диагностицирани клинически, ехографски и мамографски като кисти. При всички тях е извършена ТАБ, като е изследвано съдържимото им цитологично и микробиологично.При 16 от тях пункционният метод на лечение с последващо пневмоцеле е дефинитивно лечение. В края на пункцията при всички е извършена контролна мамография. При 18 от пациентките се предприе оперативно лечение поради плътността на съдържимото на кистата, наличие на кръвенист секрет, наличие на двукамерност и рецидивиране след пункцията. При оперативното лечение на 18 пациентки бе съответно доказано хистологично – бенигнени кисти (13 ) , карцином (1 ) , папилом (1 ) , склерозираща аденоза (1 ) , АДХ (1 ) , епидермоидна киста (1 ) .

Ключови думи: киста, млечна жлеза, пункция, ехография, пневмоцеле

The goal of the current article is to point the role of the different methods of surgical behavior in cases of mammary gland formations which have been ultrasonographically and mammographically diagnosed as cysts. Thirty-four women, clinically, ultrasonographicaly and mammographicaly diagnosed with cysts, are taken under consideration. Fine needle biopsy is carried out in all of the cases and the cysts’ contents are cytologically and microbiologically tested. In 16 of the cases, puncture followed by pneumatocele represents the definitive treatment. In the end of the puncture, a control mammography is performed. Eighteen of the patients undergo surgical treatment due to the density of the cysts’ contents, presence of bloody discharge, presence of a bilocular cyst and relapse following the puncture. As a result of the surgical treatment of 18 patients and of the histology are found as follows: benign cysts (13), carcinoma (1), papilloma (1), sclerotic adenosis (1), ADH (1), epidermoid cyst (1).

Key Words: cyst, mammary gland, puncture, ultrasonography, pneumatocele

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Значение на матриксметалопротеиназите при туморния растеж и метастазиране

Н. Велинов, Г. Поптодоров, Н. Габровски, Ст. Габровски

Клиника по неврохирургия, УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – София

 

The Role of Matrixmetalloproteinases in the Tumor Growth and Metastasis

N. Velinov, G. Poptodorov, N. Gabrovski, St. Gabrovski

Clinic of Emergency Neurosurgery, Hospital „ Pirogov“ – Sofia

________________

Много автори са описали ролята на матриксметалопротеиназите (ММП) в процеса на туморната инвазия и метастазиране. ММП се относително голямо семейство от цинк-зависими ендопептидази, които разграждат екстрацелуларния матрикс (ЕЦМ) и базалната мембрана (БМ), спомагайки за разпространението и метастазирането на туморния процес. Повече от 20 ензима са класифицирани като ММП, разделени в 6 групи: Колагенази (ММП-1,-8,-13 и -18), Желатинази (ММП-2 и -9), Стромелизини (MMП-3,-7,-10,-11,-26,-27), Еластази (ММП-12), Мембрана-тип-специфични (ММП-14,-15,-16,-17,-24 и -25), и други (ММП-19,-20,-28,-21,-22,-23). Множество проучвания демонстрират позитивна корелация между експресията на ММП и инвазивния и метастатичен потенциал на злокачествените тумори включително ректален и стомашен карцином, белодробен карцином, рак на гърдата, яйчниците, простатата, щитовидната жлеза и злокачествените мозъчни тумори. Увеличената експресия на тъканните инхибитори на ММП (ТИМП) е отговор към туморната прогресия, насочена към потискане на ММП активността и запазването на целостта на ЕЦМ. Поради двойната роля на ТИМП, която заедно с МТ1-ММП активират про-ММП, се предполага, че съотношението инхибитор/активатор определя туморния растеж и метастазиране.

Ключови думи: матриксиново семейство, матриксмета-лопротеинази, ММП, туморен растеж, метастазиране, ту-морна инвазия

Many authors have described the role of matrixmetalloproteinases (MMP) in tumor invasion. MMPs are a family of zinc-dependent endopeptidases, which through degradation of the extracellular matrix (ECM) and the basal membrane induce tumor spread and metastasis. There are more than 20 enzymes classified into 6 groups: Collagenases (MMP-1,-8,-13 and -18), Gelatinases (MMP-2 and MMP-9, Stromelysins (MMP-3,-7,-10,-11,-26,-27), Elastases (MMP-12), Membrane type specific MMPs (MMP-14,-15,-16,-17,-24 и -25) and other MMPs (MMP-19,-20,-28,-21,-22,-23). Many authors have demonstrated a positive correlation between the pattern of MMP expression and the tumor invasive and metastatic potential including: rectal and gastric cancer, lung carcinoma, breast, ovarian, prostate, thyroid cancer and brain tumors. The increased expression of tissue inhibitors of MMPS (TIMPs) is a response against the tumor progression leading to suppression of the MMP-activity and preservation of the ECM integrity. Due to the dual role of TIMPs, which together with MT1-MMP activate pro-MMPs it is possible that the correlation between activator/inhibitor is the one defining the tumor growth and metastasis.

Key words: matrixmetalloproteinases, matrixin family, MMPs, tumor invasion, metastasis, tumor growth

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ендоваскуларно или оперативно лечение на каротидните артерии

А. Тонев, С. Генадиев, Т. Захариев, Г. Начев

Клиника по съдова хирургия и ангиология

УНСБАЛ „Св. Екатерина“ – София

 

Endovascular or Surgical Treatment of the Carotid arteries

 A. Tonev, St. Genadiev, T. Zahariev, G. Nachev

Clinic of Vascular Surgery and Angiology

University Hospital „Sveta. Ekaterina“ – Sofia

 ________________

Исхемичният мозъчен инсулт се нарежда на трето място като причина за смърт след миокардния инфаркт и злокачествените заболявания. Като главна причина за мозъчния инсулт се приемат атеросклеротичните лезии на каротидните артерии. Перкутанната транслуминална ангиопластика и стентирането на каротидните артерии са се зародили като алтернатива на хирургичната тромбендартериектомия главно заради по-малката инвазивност. Каротидното стентиране, с или без невропротекторни устройства, може да е ефективно при високорискови пациенти и такива със стеноза на каротидните артерии. Въпреки това все още няма неоспорими доказателства, че ендоваскуларните методи превъзхождат хирургичните.

Ключови думи: каротидни артерии, перкутанна транслуминална ангиопластика, стент, тромбендартериектомия

Ischemic stroke is the third most common cause of death right after myocardial infarction and malignancies. Most cases of stroke are due to extracranial carotid atherosclerotic disease. The percutaneous transluminal angioplasty and stenting of the carotid arteries have emerged as an alternative to the standart carotid endarterectomy mainly because they are less invasive procedures. Carotid stenting with or without the use of neuroprotection devices proves to be effective in high-risk patients with carotid stenosis. Nevertheless, there is no clear proof that endovascular techniques outmatch the classic surgical methods.

Key words: carotid arteries, endarterectomy, percutaneous transluminal angioplasty, stent

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Проблеми на специализацията по хирургия в Европейския съюз и по света

Г. Киров, Д. Дарданов

Клиника по хирургия

Медицински институт – МВР, София

 

Problems of the Specialization in Surgery in European Union and in the World

G. Kirov, D. Dardanov

Clinic of Surgery

Medical Institute – Ministry of Interior, Sofia

 ________________  

 Няма резюмета

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Солиден псевдопапиларен тумор на панкреаса (тумор на Gruber-Frantz)

Р. Маджов, Р. Гайдарски, П. Арнаудов, П. Чернополски, Т. Иванов, М. Цанева 1, Б. Маневска 1

Втора клиника по хирургия, Катедра по хирургически болести – Варна

1 Катедра по обща и клинична патология, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна

Медицински университет – Варна

 

Solid pseudopapillary pancreatic tumor ( tumor of Gruber-Frantz)

R. Madzhov, R. Gaidarski, P. Arnaudov, P. Chernopolski, T. Ivanov, M. Tsaneva 1, B. Manevska 1

 Second Surgical Clinic, Department of Surgical Diseases, Medical University – Varna

1 Department of general and Clinical Pathology, Hospital "Sveta Marina" – Varna

Medical University – Varna

  ________________

Няма резюмета

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Два случая на късна мозъчна метастаза от карцином на гърдата

Н. Габровски, Г. Поптодоров, Н. Велинов, Ст. Габровски

Клиника по неврохирургия, МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София

 

Late Metastases from Breast Cancer – Report of Two Cases

N. Gabrovski, G. Poptodorov, N. Velinov, St. Gabrovski

 Clinic of Neurosurgery, Hospital „Pirogov“ – Sofia

 ________________

Увод: Карциномът на гърдата е сред най-честите причини за метастази в централната нервна система. В литературата има описани само единични случаи на късни метастази в централната нервна система, т.е. метастази, открити повече от 10 години след поставяне на първоначалната диагноза рак на гърдата. Представяме два случая на късна метастаза в ЦНС от карцином на гърдата, установени 15 и 17 години след поставяне на първоначалната диагноза.

Материал и методи: При 46-годишна жена е установена туморна формация с размери 5 х 6 см в лявата гърда. Извършена е мастектомия и е поставена диагноза инвазивен дуктален карцином ІІІ степен с метастази в 6 от 7 лимфни възела (T2N1bM0). Постоперативно е проведена лъчетерапия (40Gy за 20 дни) и химиотерапия. Всички изследвания са в норма за период от 17 години. При последната консултация се установява повишаване на стойностите на Са 15-3 над нормата и палпаторна болезненост с подутина вляво фронто-темпорално. След направен КТ се установява туморна формация, ангажираща меки тъкани, челната, темпорална и париетална кост, мозъчни обвивки и субдурално пространство. Извършена е радикална екстирпация на туморната формация.

При 38-годишна жена е открита формация с диаметър около 3 см в дясната гърда. Извършена е радикална мастектомия. Установена е метастаза в 1 от екстирпираните лимфни възли. T2N1M0. Поставена е хистологична диагноза скирозен карцином на места с жлезообразуване. Постоперативно е проведена лъчетерапия и химиотерапия. Всички изследвания са в норма за период от 13 години. При последната консултация се установява повишаване на нивата на Са 15-3. Поради оплаквания от главоболие и гадене е направен КТ, на който се установява туморна формация в десния челен дял. След обсъждане при болната е извършена десностранна челна краниотомия и радикална екстирпация на интрааксиалната формация.

Заключение: В представените случаи беше установена лептоменингеална метастаза от рак на гърдата 17 години след поставяне на първоначалната диагноза и паренхимна мозъчна метастаза от рак на гърдата 15 години след инициалната диагноза. Каква е причината за продължителния светъл период преди възобновяване на заболяването за момента остава неясно, но вероятно бъдещите генетични изследвания ще докажат причините за тази забавена дисеминация. Междувременно ние предлагаме периодът за проследяване дори при тотална регресия на заболяването да се увеличи над 10 години и туморните маркери да се изследват рутинно.

Ключови думи: карцином на гърдата, късна метастаза, мозъчна метастаза, лептоменингеална метастаза

Introduction: Breast cancer is amongst the commonest reasons for brain metastases involving 15-20% of the patients. Metastases discovered 10 or more years after the initial diagnosis of breast cancer are defined as late metastases and present a rare event. We present two cases of late brain metastases of breast cancer discovered 15 and 17 years after initial diagnosis.

Materials and Methods: In a 46-year old female patient a 5x6cm lesion in the breast was observed and was histologically diagnosed to be a breast invasive ductal carcinoma. Mastectomy was performed (TNM grade - T2N1bM0) with postoperative radiotherapy (40Gy for 20 days) combined with chemotherapy. All control investigations were normal for the next 17 years. During the last examination CA-15-3 levels were raised. CT scan revealed a lesion involving the frontal, temporal and parietal bones and the adjacent soft tissues as well as dura mater and the subdural space. Gross total resection was performed.

In a 38-year old female patient a 3 cm lesion in the breast was observed and was histologically diagnosed to be a low differentiated invasive ductal breast carcinoma. Radical mastectomy was performed TNM grade (T2N1M0) with radio- and chemotherapy. For 13 years all control markers were negative. Last examination demonstrated increase of CA-15-3 levels. Due to complain of headache and nausea CT scan was performed showing a tumor lesion in the right frontal lobe. Gross total resection was performed.

Conclusion: In the presented cases we describe late brain metastasis from breast cancer 15 and 17 years after initial diagnosis. This observation is important because, regular follow-up for patients with breast cancer is 6-10 years. Obviously this approach in clinical practice could lead to mistakes and misdiagnosis of these rare lesions. Based on our experience we suggest that the follow-up, in patients treated for breast cancer, even with apparently total regression of the disease, should be extended beyond the routine period of 10 years and tumour markers should be investigated regularly. Metastasis in CNS should be taken into consideration in patients treated for breast cancer no matter the time from the initial diagnosis when clinical symptoms appear.

Key words: breast cancer, late metastasis, brain metastasis, leptomeningeal metastasis

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Метод за езофаго-йеюностомия след гастректомия за карцином на стомаха

Н. Яръмов, В. Янков, Ч. Куманов

Втора хирургия „Проф. А. Станишев“, УМБАЛ „ Александровска“ – София,

„МБАЛ Силистра“ АД

 

Operative technique for the oesophago-jejunostomy after gastrectomy for the cancer of the stomach

N. Yaramov, V. Yankov, Ch. Koumanov

 Second Surgery "Prof. A. Stanishev", University Hospital „Alexandrovska“ – Sofia

________________

Авторите описват оперативна техника за езофаго-йеюностомия след гастректомия за карцином на стомаха. Извършваме антирефлуксна термино-латерална езофагойеюностомия с антиперисталтично включване на проксималната част на йеюнума и дисталната част на дуоденума и със субколична декстромезентериална пропулсивна латеро-латерална дуоденойеюностомия.

Ключови думи: карцином на стомаха, гастректомия, езофаго-йеюностомия

Author’s described operative technique for the oesophago-jejunostomy after gastrectomy for the cancer of the smonach. We are making antireflux termino-lateral oesophago-jejunostomy with antiperistaltic including proximal parts of the jejunum and distal parts of the duodenum, and with subcolic dextromesenterial propulsive latero-lateral duodeno-jejunostomy.

Key words: carcinoma ventriculi, gastrectomy, oesophago-jejunostomy

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________