Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXV 2009 Брой 4-5 – Съдържание и абстракти

 

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев - Обтурационен дебелочревен илеус предизвикан от първичен коло-ректален рак

С. Маслянков, Н. Яръмов - Анализ на резултатите и качеството на живот на пациентите, провели радикално лечение на рака на ректума в Междуобластен диспансер по онкологични заболявания, Велико Търново

А. Учиков, Г. Присадов, Е. Учикова, Ив. Димитров, А. Янкулов, А. Баташки - Kатегорията „М“ като прогностичен фактор при оперирани болни с недребноклетъчен белодробен рак

Хр. Цеков, Т. Спириев, С. Христова, С. Черниникова, К. Минкин, Е. Найденов, В. Бусарски, К. Романски, М. Маринов, О. Кълев, А. Цеков, Л. Лалева, Д. Коларов, Р. Танова, Я. Енчев - Лимфом на орбитата

А. Учиков, Д. Старибратова, Г. Присадов, Е. Учикова, И. Димитров, А. Баташки - Хистологичният вариант на тумора като независим прогностичен фактор за преживяемостта при недребноклетъчен карцином на белия дроб

Н. Владов, Ив. Такоров, К. Кацаров, В. Мутафчийски, С. Сергеев - Съвременни аспекти при извършването на пакреатичните анастомози след дуоденопанкреатични резекции

Г. Тодоров, П. Цанева, Ц. Луканова, Г. Велев, А. Койчев - Ефект от интраперитонеалното приложение на Levobupivacain (Chirocaine®) върху постоперативната болка при лапароскопска холецистектомия – проспективно проучване

М. Атанасова - Оценка нивото на предоперативна тревожност при пациенти, очакващи операция на щитовидната жлеза

Г. Стоянов, Н. Яръмов, Н. Дамянов, П. Бекова, Ю. Илиева - Имунодиагностика на чернодробната ехинококоза

В. Говедарски, Ст. Генадиев, Вл. Галачев, Т. Захариев, Г. Начев - Диагностични критерии при определяне на индикации за реваскуларизация на артерия профунда феморис

В. Говедарски, Ст. Генадиев, И. Петров, Т. Захариев, Г. Начев - Избор на оперативен подход при лечението на стенотична лезия на артерия субклавия

__________________________________________________________________________________

Обтурационен дебелочревен илеус предизвикан от първичен коло-ректален рак

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев

Катедра по Хирургия, Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, ІІ Хирургия, УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Obstructive syndrome caused by primary colon-rectal cancer

 N. Yaramov, M. Sokolov, K. Angelov, Sv. Toshev

Department of Surgery, Medical University, University hospital „Aleksandrovska“ Sofia

________________

Нашият опит при лечението на 311 болни с коло-ректален рак, усложнен под формата на обтурационен илеус за периода 2005–2009 г. Най-честото усложнение наблюдавано от нас при рака на дебелото черво е била обтурацията (48,9%) – с най-честа локализация в левия колон 58,3%. От тези болни за същия период при 61 болни е наблюдаван обтурационен илеус предизвикан от рак на ректума, което съставлява 37% от усложнените форми на този малигном. Обемът и методът на оперативното лечение се определят до голяма степен от локализацията на първичния тумор. Срокът на извършване на една или друга оперативна интервенция зависи от ефективността на предоперативната подготовка, степента на напредналия обтурационен илеус, възрастта на болния, придружаващите заболявания и други. Несъобразяването и пренебрегването на някои от тези фактори неминуемо ще се отрази неблагоприятно на крайния резултат от лечението. При всеки болен с обтурационен илеус, предизвикан от коло-ректален рак, е необходимо да се избере точно конкретна по обем оперативна намеса, адекватна на неговото цялостно състояние и отстраняваща причината, застрашаваща живота на болния.

Ключови думи: коло-ректален рак, илеус, тактика и оперативно лечение

This is a report on 311 patients presenting colorectal carcinoma with complication assuming the form of occlusive ileus, observed over the period 2005 through 2009. Obturation is the commonest complication of colonic carcinoma (48.9%) with the left colon being more often involved (58.3%). During the same period of time, occlusive ileus against the background of carcinoma of the rectum is diagnosed in 61 cases, representing 37 per cent of complicated forms of this malignant neoplasm.

The scope of operative management and the procedure used are largely determined by the location of primary malignancy. The timing of undertaking one or another operative intervention depends on the efficacy of preoperative preparation, degree of occlusive ileus progress, patientr's age, concomi-tant diseases and the like. Failing to comply with or overlooking some of the aforementioned factors invariably exerts an unfavourable effect on the final outcome of treatment. In each patient presenting colorectal-carcinoma-induced occlusive ileus it is mandatory to precisely specify the scope of surgery, consistent with the patient's general condi-tion, and eliminate the underlying cause jeopardiz-ing his life.

Key Words: colorectal carcinoma, ileus, tactics and operative treatment

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Анализ на резултатите и качеството на живот на пациентите, провели радикално лечение на рака на ректума в Междуобластен диспансер по онкологични заболявания, Велико Търново

С. Маслянков, Н. Яръмов*

Хирургично отделение, МОДОЗС-ЕООД, В.Търново

*Катедра по хирургия, УМБАЛ „Александровска“, София

 

Analysis of Oncologic Results and Quality of Life after Radical Treatment of Rectum Carcinoma in Specialized Oncological Hospital of Veliko Tarnovo

 S. Maslyankov, N. Yaramov*

Surgical Department, MODOZS, Veliko Tarnovo

*Clinic of Surgical Diseases, University Hospital „Aleksandrovska“, Sofia 

 ________________

Увод: Ракът на ректума е увеличаващо честотата си заболяване, с голям вариатет при избор на подходяща оперативна тактика. Често при анастомози в близост до аналния ръб чревната функция е сериозно променена, което влошава качество на живот и нерядко болните предпочитат дефинитивна стома. Тези пациенти са голям контингент, с дълга психо-социална адаптация, нуждаещ се от адекватен оперативно-технически подход. Цел на настоящото проучванеса представянето и анализът на онкологичните и първоначално натрупаните данни за качеството на живота на пациенти, оперирани за рак на ректума в МОДОЗС, В. Търново.

Материал и методи: Радикално оперираните 179 пациента за периода 01.2006–12.2008 г. са анализирани по групи във връзка с техния пол, възраст, стадий и тип оперативна интервенция. На 79 (44.13%) е изследвано качеството на живота с лицензирани въпросници на EORTC: QLQ C30 и QLQ C38, осъществено в ранен аспект (до 6 месеца, следоперативно) и късен (след 12 месеца).

Резултати: Анализирани са типовете оперативни интервенции в зависимост от отдалечеността от аналния ръб – 63.4% сфинктеросъхраняващи. При изследването на качеството на живота най-добри осреднени показатели по функционалните и симптомни скали представят пациентите с висока предна резекция. При отделните елементи е налице значима разлика по симптома болка и е обективизирано сигнификантно намаление на сексуалната функция при екстирпираните, което ги отличава от групата с колоанална резекция, при които доминират проблемите с временната стома и подобряване на сексуалната дисфункция в късен аспект.

Заключение: Лечението на карцинома на ректума е с най-добър онкологичен и функционален резултат в ранните стадии и на високите локализации. Използването на въпросници на EORTC предоставя възможности за анализ на отделните параметри на функционално ниво, както и отделните симптомни скали. Наличните данни очертават тенденции за най-добро качество на живота на високо резецирани тумори и липса на доказателство за предимство на ниските анастомози пред екстирпационните методи.

Ключови думи: ректум, качество на живот, QLQ C30, QLQ C38, EORTC.

great variety of possible operative decisions. In some cases, with very low anastomoses, the patients often choose permanent stoma instead of low postoperative function. Psychosocial adaptation of this large enough contingent is very hard and adequate treatment policy is an important goal for the clinicians. The aim of this study is to present and analyze the oncologic and initial quality of life data of operated with rectum carcinoma in Specialized Oncological Hospital of Veliko Tarnovo.

Material and Methods: Radically operated for the period of 01.2006–12.2008. 179 patients ware analyzed in groups according their sex, age, stage and type of operation. 79 had their quality of life examined with a licensed EORTC questionaries: QLQ C30 and QLQ C38 in an early aspect (till 6-th month) and late (after a year).

Results: The operative intervention types ware analyzed, according to anal verge distance: 63.4% sphincterspared. The best result during investigation of average indexes of functional and symptom’s scales present the group with the upper anterior resection. Significance was found about the symptom pain and male sexual dysfunction for the extirpated patients. The coloanal-anastomosis group suffered from temporary stoma-related problems and their sexuality disturbances tend to disappear over the time.

Conclusion: We have better onologic and functional result in early stages and at higher localization of rectum carcinoma disease. Using EORTC instruments is helpful for analysis of every functional parameter and symptom scale. Our data suggests tendency of better quality of life for high resected tumors and lack of advantage evidence comparing low resection over extirpation methods.

Key Words: rectum, quality of life, QLQ C30, QLQ C38, EORTC.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Kатегорията „М“ като прогностичен фактор при оперирани болни с недребноклетъчен белодробен рак

А. Учиков 1, Г. Присадов 1, Е. Учикова 2, Ив. Димитров 1, А. Янкулов 1, А. Баташки 1

1 Клиника по гръдна и коремна хирургия, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив

2 Клиника по акушерство и гинекология, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив

 

„М“-Category as a Prognostic Factor in Operated Patients with Non-small Cell Lung Cancer

 A. Uchikov 1, G. Prisadov 1, E. Uchikova 2, I. Dimitrov 1, A. Iankulov 1, A. Batashki 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery , University Hospital „St.George“ – Plovdiv

2 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital „St.George“ – Plovdiv

________________

Увод: При преглед на световната литература при недребноклетъчния белодробен рак са установени над 150 прогностични фактори. Далечните метастази са най- важният негативен прогностичен фактор за дългосрочна преживяемост.

Материал и методи: Разглеждаме 440 болни, оперирани в клиниката за периода 1997–2004 г., от тях с далечни метастази са 19 на възраст от 23 до 74 години (4 жени и 15 мъже).

Резултати: 5-годишната преживяемост при пациентите с М0 е 30,40% (128 пациента), а тази при пациентите с М1 е 15,79% (3 пациента).

Изводи: Хирургичното лечение е от полза при подбрана група пациенти с белодробен рак и далечни метастази, без ангажиране на лимфните възли.

Ключови думи: недребноклетъчен белодробен карцином, прогностични фактори, далечни метастази

Summary: Review of the world literature reveals more than 150 prognostic factors for the non-small cell lung cancer. Distant metastases are the most important negative prognostic factor for the long-term survival.

Material and Methods: We present 440 patients, operated in our clinic for the period 1997-2004. Distant metastases were found in 19 of them, age range: 23-74 years (4 women and 15 men).

Results: The 5-years survival rate was 30,40% ( 128 patients) for the patients with M0- disease and 15,79% (3 patients) for those with distant metastases.

Conclusions: Selected group of patients with lung cancer and distant metastases without involvement of the lymph nodes are may be the group who will benefit from the operative treatment.

Key Words: non-small cell lung cancer, prognostic factors, distant metastases

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Лимфом на орбитата

Хр. Цеков 1, Т. Спириев 1, С. Христова 2, С. Черниникова 3, К. Минкин 1, Е. Найденов 1, В. Бусарски 1, К. Романски 1, М. Маринов 1, О. Кълев 2, А. Цеков 1, Л. Лалева 1, Д. Коларов 1, Р. Танова 1, Я. Енчев 1

1 Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, София

2 Катедра по патология, Медицински университет София

3 Катедра по неврология, УМБАЛ „Александровска“, София

 

Orbital Lymphoma

Ch. Tzekov 1, T. Spiriev 1, S. Hristova 2, S. Cherninkova 3, K. Minkin 1, E. Naydenov 1, V. Bussarsky 1, K. Romansky 1, M. Marinov 1, O. Kalev 2, A. Cekov 1, L. Laleva 1, D. Kolarov 1, R. Tanova 1, Y. Enchev 1

1 Clinic of Neurosurgery, University Hospital „Sv. Ivan Rilski“, Sofia, Bulgaria

2 Department of Pathology, University Hospital „Alexandrovska“

3 Department of Neurology, University Hospital „Alexandrovska“

 ________________

Увод: Орбиталните лимфоми са неоплазми, чиято честота прогресивно нараства през последните години както при имунокомпетентните, така и при имунокомпрометираните болни, като определя социалната им значимост.

Цел: Да се анализира опитът на Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, Медицински университет-София за периода 1997–2008 г.

Материал и методи: Четиринадесет пациента (8 жени и 6 мъже – 13 първични интраорбитални, 1 болна със системен лимфом). Средната възраст бе 65,6 години (от 50 до 80 години). При 2/3 от болните бе ангажирано лявото око без случай на двустранна локализация. При 7 от болните диагнозата бе поставена до 6 месеца от началото на оплакванията, при 5 – до 1 година, и над една година – при 2 болни. Най-често срещаните клинични прояви бяха екзофталм – 12, видими локални промени (оток,тумор) – 8, диплопия – 6, намалена зрителна острота – 5. Интраконално разположение на туморите бе при 6 от болните, екстраконално – при 2, интра-екстра-конално – 6. Диагнозата е поставяна от невроофталмолог/офталмолог и прецизирана с помоща на КТ и МРТ. Всички болни са оперирани чрез следните достъпи фронтоорбитален – 9 болни, латерален – 3, предна орбитотомия (без резeкция на кост) – 2. При 6 болни се постигна видимо цялостно отстраняване на туморната маса, при останалите резекцията бе частична. При хистологично изследване се установи лимфом с висока степен на малигненост при 2-ма болни с първичен лимфом и болната със системната форма на заболяването. Всички останали болни са диагностицирани като В-клетъчни нехочкинови лимфоми с ниска степен на малигненост. Преживяемост над 5 години бе наблюдавана при четири случая с първичен лимфом, докато болната със системна форма направи екзитус леталис след 10 месеца.

Ключови думи: лимфом на орбитата, орбитални тумори, неврохирургия

Introduction: Orbital lymphomas are neoplasms with increasing incidence in recent years in immunocompromised, as well as immunocompetent patients, which defines their social importance.

Aim: To describe and analyze the experience of the University hospital “Sv. Ivan Rilski” with the treatment of this pathology for the period 1997–2008.

Material and Methods: Fourteen patients (8 females, 6 males – 13 primary orbital lymphomas, 1 systemic lymphoma). Mean age at diagnosis was 65.6 years (from 50 to 80 years). In 2/3 of the patients the lesion was localized in left eye, without a case with bilateral orbital involvement. Seven cases the diagnosis was made 6 months from the onset of symptoms, 5 cases – 1 year and 2 cases – more than one year. The most common clinical symptoms were exophthalmus (12 case), tumor or bulging mass of the eyelid – 8, diplopy – 6, decreased visual acuity – 5. Intraconal localization of the tumor was in 6 cases, extraconal – 2, intra-extraconal – 6. The diagnosis was made by neuro-ophthalmologist and précised with the aid of CT and MRI. All the patients were operated on with the following approaches – fronto-orbital – 9cases, lateral – 3, anterior orbitotomy (without bone resection) – 2 cases. In six cases “gross total” resection was achieved, in the rest of the cases the resection was partial. On histological examination, a high grade lymphoma was established in 2 cases with primary orbital lymphoma and one case with systemic lymphoma. All other cases were diagnosed as low-grade B-call small lymphocytic non-Hodgkin’s lymphoma. Long term survival (over 5 years) was observed in 4 cases with primary lymphoma, whereas the patient with systemic form of the disease died 10 months after the operation.

Keywords: оrbital lymphoma, orbital tumors, neurosurgery

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Хистологичният вариант на тумора като независим прогностичен фактор за преживяемостта при недребноклетъчен карцином на белия дроб

А. Учиков 1, Д. Старибратова 2, Г. Присадов 1, Е. Учикова 3, И. Димитров1, А. Баташки 1

1 Клиника по гръдна и коремна хирургия, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив

2 Катедра по патоанатомия , Медицински Университет – Пловдив

3 Клиника по акушерство и гинекология, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив

 

Histoligic Type of the Tumor as an Independent Factor for Survival in Non-small Cell Lung Cancer

A. Uchikov 1, D. Staribratova 2, G. Prisadov 1, E. Uchikova 3, I. Dimitrov 1, A. Batashki 1

1 Clinic of Thoracic and Abdominal Surgery, University Hospital ‘St.George’ – Plovdiv

2 Department of pathology, University Hospital ‘St.George’ – Plovdiv

3 Clinic of Obstetrics and Gynaecology, University Hospital ‘St.George’ – Plovdiv

  ________________

Увод: Оценката на индивидуалните прогностични фактори при пациентите с недребноклетъчен карцином на белия дроб е изключително трудна. При преглед на литературата се установяват повече от 150 прогностични фактори при този тип карцином. Един от тях е хистологичният вариант на тумора.

Материал и методи: Разглеждаме 440 пациента недребноклетъчен рак, оперирани в клиниката за периода 1997–2004.

Резултати: Представени са 5-годишната преживяемост и средното време на преживяване при пациенти с недребноклетъчен белодробен рак съобразно стадия и хистологичния вариант на тумора.

Изводи: В групата с бронхоалвеоларен карцином в първи и втори стадий се установява 5-годишна преживяемост, докато при пациентите в трети и четвърти стадий 5-годишна преживяемост се установява само при плоскоклетъчния рак.

Ключови думи: прогностични фактори, хистологичен тип, преживяемост

Summary: Evaluation of individual prognostic factors in patients with non-small cell lung cancer (NSCLC) is extremely difficult. Review of literature shows more than 150 prognostic factors for this type of lung cancer. One of them is the histological grade.

Material and Methods : We present 440 patients with NSCLC, operated in our clinic for the period of 1997–2004.

Results: We present the 5-years survival rate and the average period of survival for the patients with non-small cell lung cancer according the stage and the histologic type of the tumor.

Conclusions: In I and II stage of the disease bronchiolo-alveolar cancer group shows 5-year survival while III and IV stage show 5-year survival only for squamous cell cancer.

Key Words: prognostic factors , histological type, survival

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Съвременни аспекти при извършването на пакреатичните анастомози след дуоденопанкреатични резекции

Н. Владов, Ив. Такоров, К. Кацаров 1, В. Мутафчийски, С. Сергеев

Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия

1 Клиника по гастроентерология и хепатология, Военномедицинка академия – София

 

Contemporary Aspects in the Performance of Pancreatic Anastomosis after Pancreatoduodenal Resecions

N. Vladov, I. Takorov, K. Katzarov 1, V. Mutafchiyski, S. Sergeev

Clinic of Hepato-Biliary and Pancreatic Surgery

1 Clinic of Gastroenterology and Hepatology , Military Medical Academy – Sofia

________________  

Въведение: В исторически аспект панкреатичната анастомоза има решаващо значение за високия морбидитет, съпътстващ дуоденопанкреатичните резекции. Това води до паралелно развитие на алтренативни техники за реконстукция, като основните методи са панкреато-йеюно- и панкреато-гастроанастомоза.

Материал и метод: Представяме 82 последователни пациен та подложени на панкреатодуденална резекция по повод на злокачествено новобразувание на главата на пакреаса. В нашата клиника приоритет се дава на панкреато-йеюноанастомозата, като ясно се предствя еволюцията при анастомозирането на панкреатичния остатък.

Резултати: Панкреатична фистула е установена при 9 пациента (10,9%), а интраабдоминален абсцес – при 6 (7,3%).

Заключение: Анализът на проучванията и нашият опит потвърждават тезата, че всеки център трябва да си избере една от двете основни техники за анастомозиране на панкреаса и да я развива – отчита ясна тенденция за намаляване на честотата на панкреатичните фистули с нарастване на опита.

Background: Historically, the pancreatic anastomosis has a significant impact on the high morbidity levels in pancreatoduodenal resections. This leads to parallel development of alternative techniques for reconstruction. The major methods are pancreato-jeuno and pancreato-gastroanastomosis.

Material and methods: We present 82 consecutive cases with pancreatoduodenal resections for the reason of pancreatic head malignancies. Pancreato-jeunal anastomosis is the preferred method and the evolution in the anastomosing technique of pancreatic rermnat is presented.

Results: Nine patients had pancreatic fistula (10,9%) and in six cases (7,3%) intra abdominal abscess was observed.

Conclusions: Our experience as well as the analysis of different investigations confirmed the thesis that each center should choose one of the major techniques and develop it – clear tendency of decrease of the frequency of pancreatic fistulas with the growth of the experience, is observed.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ефект от интраперитонеалното приложение на Levobupivacain (Chirocaine®) върху постоперативната болка при лапароскопска холецистектомия – проспективно проучване

Г. Тодоров 1, П. Цанева 2, Ц. Луканова 1, Г. Велев 1, А. Койчев 1

1 Катедра по хирургически болести, II Хирургия

2 Катедра по анестезиология и интензивно лечение

УМБАЛ „Александровска“, МУ – София

 

The Effect of Intraperitoneal Levobupivacain (Chirocaine®) Application on Postoperative Pain in Laparoscopic Cholecystectomy – а Prospective Study

G. Todorov 1, P. Tzaneva 2, Ts. Lukanova 1, G. Velev 1, A. Kojtchev 1

1 II nd Surgical Department

2 Department of Anesthesiology and Intensive Care

University Hospital “Aleksandrovska”, Medical University, Sofia

 ________________

Цел: Оценка ефекта от интраперитонеалното приложение на levobupivacaine (Chirocaine®-Abbott) върху постоперативната болка при пациенти с проведена лапароскопска холецистектомия

Материал и методи: проспективно проучване, обхващащо две групи пациенти: група I с приложение на 20 мл 0,25% Levobupivacaine субдиафрагмално и в ложето на отстранения мехур в края на лапароскопската холецистектомия и контролна – група II с аналогично приложение на 20 мл физиологичен разтвор. Постоперативната болка се оценява по VAS (0–10) – визуална аналогова скала на 2 ч., 6 ч., 12 ч. и 24 следоперативен час, като се регистрират и приложените обезболяващи медикаменти в постоперативния период.

Резултати: Отчита се намаляване на постоперативната болка и нуждата от допълнителни аналгетици в ранния постоперативен период при пациентите с лапароскопска холецистектомия, при които е осъществена интраперитонеална апликация на Levobupivacaine. Статистически значимо намаляване на болката има на 2-ри и 6-ти следоперативен час. Редукцията в общото количество допълнителни аналгетици не е сигнификантна.

Изводи: Интраперитонелното приложение на Levobupivacaine води до подобрен контрол на постоперативната болка след лапароскопска холецистектомия

Background and objective: A prospective comparative trial was performed to evaluate the effect of intraperitoneal levobupivacaine administration on postoperative pain in patients undergoing laparoscopic cholecystectomy.

Material and Methods: Patients received a standardized procedure and were allocated to receive either (I) 0.25% 20 ml levobupivacaine or (II) normal saline 20 mL to the bed of the gall bladder and to the subdiaphragmal region above the liver at the end of the operative intervention. VAS (0–10) on 2-nd, 6-th, 12-th and 24-th hour as well as postoperative analgesia requirements were evaluated.

Results: Mean abdominal pain in the levobupivacaine group was significantly lower than that in the 0.9% Na Cl group on the 2-nd (p=0.038) and 6-th (p=0.028) postoperative hour. Тhere was reduction in postoperative analgesia requirements in levobupivcaine group, but no statistically significant difference between the two groups was detected.

Conclusions: Intraperitoneal administration of levobupivacaine is associated with modest analgesia following laparoscopic cholecystectomy.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Оценка нивото на предоперативна тревожност при пациенти, очакващи операция на щитовидната жлеза

М. Атанасова

Клиника по хирургични заболявания, УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Assessment of Preoperative Anxiety in Patients Awaiting Operation on Thyroid Gland

M. Atanasova

Department of Surgery, Clinic for Surgical Diseases, University Hospital „Alexandrovska” – Sofia

________________  

Тревожността е най-важният предоперативен психологически феномен. В проучването си поставихме три цели: да оценим нивото на тревожност при пациенти, очакващи планова оперативна интервенция на щитовидната жлеза; да установим рисковите фактори от страна на пациента, предразполагащи към висока предоперативна тревожност; да сравним двете скали за оценка на предоперативната тревожност – STAI и VAS. Включени бяха 32 пациентки на средна възраст 43 г., които в деня преди оперативната интервенция попълниха State – Trait Anxiety Inventory – STAI и 100 mm Visual Analogue Scale – VAS. Изследвани бяха факторите възраст, ASA, предишни анестезии, образование и тютюнопушене. Установихме голяма честота на висока предоперативна тревожност, измерена чрез STAI – S, STAI – T, VAS и STAI – S + VAS, съответно 78.1%, 62.5%, 65.6% и 65.6%. Най-висока честота на предоперативна тревожност се наблюдаваше при по-възрастните пациентки, клас ІІІ и ІV по ASA, с предходни анестезии, по-слабо образованите пациентки, непушачите.

Ключови думи: предоперативна тревожност, анестезия, скали за тревожност, операции на щитовидната жлеза

Anxiety is the most important psychological preoperative phenomenon. The aims of the present study are threefold: to assess the level of anxiety in patients awaiting operation on thyroid gland; to identify certain patient characteristics that predispose to high anxiety, to compare two measurements of anxiety to determine whether they can assess anxiety before surgery – STAI and VAS. 32 patients participated in the study and completed the state and the trait scales of the State – Trait Anxiety Inventory – STAI and the 100 mm Visual Analogue Scale – VAS the day before surgery. We studied anxiety factors: age, ASA, previous anesthesia, education and smoking. Our results support the presence of a high degree of preoperative anxiety assessed by STAI – S, STAI – T, VAS and STAI – S + VAS: 78.1%, 62.5%, 65.6% and 65.6%. Patients aged 50 – 59 and > 60 years, ASA ІІІ и ІV, with previous anesthetic experience, less educated and non – smokers had higher frequency of preoperative anxiety.

Key words: preoperative anxiety, anesthesia, anxiety scales, operation on thyroid gland

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Имунодиагностика на чернодробната ехинококоза

Г. Стоянов, Н. Яръмов 2, Н. Дамянов 3, П. Бекова 4, Ю. Илиева 5

2 ІІ хирургия, Университетска болница „Александровска“, Медицински университет

3 Хирургическо отделение ДОС, Катедра „Спешна медицина“, Военномедицинска академия

4 СИМП педиатрия

5 Секция „Статистика“, Медицински университет , София

 

Immunodiagnostic of Liver Echinococcosis

 G. Stoyanov, N. Yaramov 2, N. Damjanov 3, P. Bekova 4, Y. Ilieva 5

2 Second Surgery, Aleksandrovska University Hospital, Medical University

3 Surgical Department, Urgent Medical Department, Military Medical Academy

4 Pediatric Clinic

5 Department „Statistics“, Medical University , Sofia

________________

Проучени са четири имунологични реакции в диагностиката на чернодробната ехинококоза – Реакция за свързване на комплемента, Реакция латекс-аглутинация, Реакция бентонит-аглутинация и Реакция индиректна хемаглутинация. Установяват се диагностичните „възможности“ на всяка проба поотделно. Най-добри резултати е показала РИХА, следвана от РЛА, РБА и на последно място РСК. Доказва се голямото значение на имунодиагностиката за диагностициране на заболяването и мястото й в диспансерното наблюдение след операцията, за изясняване на прогнозата и доказване на рецидивите. Задължително трябва да се използват няколко имунологични проби, които взаимно се допълват. Имунологичните титри могат да останат високи във всички стадии на болестта, включително при нагнояване, или частично калциране на кистата.

Ключови думи: чернодробна ехинококоза; имунодиагностика; имунологично проследяване

Four immunological reactions of the liver echinococcosis are examined – Complement fixation test (CF), Latex agglutination test (LA), Bentonite agglutination test (BA) and Indirect haemagglutination test (IHA). The diagnostic “potentialities” of every sample are specified separately. IHA has given the best results, followed by LA, BA and CF in last place. The great significance of the immunodiagnostic with regard to diagnose of the disease is demonstrated and its place in the postoperative observation for clarifying of the prediction and for proving of the recidivation. It’s obligatory to use several immunological samples, which complement one another. The immunological titers can stay at high rate in every stage of the illness, including during suppuration or partial calcification of the cyst.

Key words: liver echinococcosis; serology; immunological evolution

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Диагностични критерии при определяне на индикации за реваскуларизация на артерия профунда феморис

В. Говедарски, Ст. Генадиев, Вл. Галачев, Т. Захариев, Г. Начев

УНСБАЛ „Св. Екатерина“, София

 

Diagnostic Criteria when Establishing Indications for Revascularisation of Profunda Femoris Artery

 V. Govedarski, St. Genadiev, Vl. Galachev, T. Zahariev, G. Nachev

“St. Ekaterina” University Hospital, Sofia

 ________________

При пациенти с хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) най-често се засяга аорто-илиачния и/или феморо-поплитеалния сегмент. В по-голямата част от пациентите с тромбоза на артерия феморалис суперфициалис, системата на артерия профунда феморис е пощадена от атеросклеротичния процес. При 30% от пациентите с диабет и при 9% от пациентите без диабет се намират атеросклеротични лезии на АПФ, като най-често се засяга остиумът и проксималната част, а по-рядко дисталният сегмент или някои от клоновете. Реваскуларизацията на артерия профунда феморис е важен оперативен метод, особено в голям брой случаи, когато е изключена възможност за друга реконструкция на магистралните артерии на долните крайници.

В тази статия описваме различни диагностични тестове и критерии, които използваме за определяне на пациенти, подходящи за профундопластика – сегментни налягания, ангиография, доплеров триплекс скен.

Ключови думи: ангиография, артерия профунда феморис, доплеров триплекс скен, профундопластика, сегментни налягания

In patients with chronic limb ischemia (CLI) the atherosclerotic process involves the aorto-iliac and/or the femoro-popliteal segment. In most cases there are steno-occlusive lesions of the superficial femoral artery but the profunda femoris artery is often spared. In 30% of the diabetic patients and in 9% of the non-diabetic there are lesions of the profunda femoris artery which are mainly ostial or can be found at the most proximal part. The revascularization of the profunda femoris artery is an important operative method expecially in many cases where there is no other possibility of vascular reconstructive operation.

In this paper we discuss different diagnostic tests and criteria, which we used when deciding which patiens are suitable for profundoplasty – segmental pressures, angiography, Doppler triplex scan.

Key words: angiography, Doppler triplex scan, profunda femoris artery, profundoplasty, segmental pressures

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Избор на оперативен подход при лечението на стенотична лезия на артерия субклавия

В. Говедарски, Ст. Генадиев, И. Петров, Т. Захариев, Г. Начев

Клиника по съдова хирургия и ангиология

УНСБАЛ „Св. Екатерина“, София

 

Surgical Treatment for Stenotic Lesion of the Subclavian Artery

V. Govedarski, St. Genadiev, I. Petrov, T. Zahariev, G. Nachev

 Clinic of Vascular Surgery and Angiology

“St. Ekaterina” University Hospital, Sofia

  ________________

Представяме 56-годишен пациент, постъпващ в клиниката с анамнеза за хронична исхемия на ляв горен крайник, както и посиняване и болка в показалеца на лява ръка от няколко дни. След извършеното контрастно образно изследване, което показа 80% стеноза на артерия субклавия синистра, болният получи алергична реакция. Нашият първоначален план за ендоваскуларно лечение се промени и се взе решение за хирургично лечение. Поради подходящите анатомични особености се извърши реплантация на артерия субклавия към артерия каротис комунис. Постоперативният период протече без усложнения. На шестия месец след интервенцията пациентът е със запазени пулсации на плантарните артерии и обратно развитие на некрозата на показалеца на лявата ръка.

Субклавийно-каротидната транспозиция е добър и сигурен метод при оперативното лечение на стенотичните лезии на артерия субклавия. Освен ортоградния физиологичен кръвоток през артерия вертебралис и конструирането само на една анастомоза, основно предимство пред бай-пас хирургията е избягването на автоложен или протезен материал.

Ключови думи: артерия субклавия, реплантация, субклавийно-каротидна транспозиция

We present a case of a 56-year-old male patient who was admited at the clinic with complains of pain and blue-colored index finger of the left hand since a couple of days. He has an anamnesis of claudicatio of the left arm. After the contrast CT-angiogram, which showed a 80% stenosis of the left subclavian artery, the patient had an allergic reaction. This changed our initial plan for an endovascular intervetion and we proceeded to an open surgical procedure. Because of the suitable anatomical characteristics we did a replantation of the subclavian artery to the common carotid artery. The postoperative period went smoothly. Six months after the intervention the patient is feeling fine. He has pulse on the radial and ulnar arteries and no sign of the necrosis of the index finger.

Subclavian-carotid transposition is a safe method for the treatment of steno-occlusive lesions of the subclavian artery. Except the ortograde physiological blood flow through the vertebral artery and the construction of only one anastomosis, the main advantage over the bypass surgery is not using autogenous or heterogenous prosthetic material.

Key words: subclavian artery, replantation, subclavian carotid transposition

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________