Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXV 2009 Брой 2-3 – Съдържание и абстракти

 

СТАТИИ

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев, Б. Петров - 20-годишен опит в хирургичното третиране на ахалазия на хранопровода

Д. Петров - Плеврална палатка след горна белодробна лобек томия - рандомизирано проучване на нейната ефикасност и продължителност на ефекта

А. Йонков, С. Бонев, Д. Буланов, Е. Тошева, Г. Колчагов, В. Димитрова - Съвременно лечение на иноперабилните „периампуларни" тумори. Двойна или тройна деривация

Д. Шишков, Д. Матеев, В. Ангелов, К. Марудов - Първи двана­ десет случая на лапароскопска трансперитонеална радикална нефректомия

Кр. Янев, М. Георгиев, Д. Орманов, Пл. Димитров, В. Василев, С. Кирилов, П. Симеонов, П. Панчев - Ретро- и екстраперитонеоскопски операции в урологията - начален опит

Г. Стоянов, Н. Яръмов, Н. Дамянов, П. Бекова - Клинични „маски" на чернодробната ехинококоза

Й. Топалов, Г. Марков, Г. Киров - Лечение на перианалните фистули по метода на Йонеско с фиксираща скоба

А. Янкулов, А. Учиков, Г. Паскалев, К. Мурджев, Г. Присадов, Ж. Христов, А. Чапкънов, В. Узунова, И. Димитров, А. Баташки, П. Учиков - Ролята на видео-асистираната торакоскопия за определяне хирургичното поведение при пациенти с недребноклетъчен карциом на белия дроб и плеврални изливи

К. Узунов - Транскортикален фронтален достъп при путами налните хипертензивни интрацеребрални хематоми

Е. Найденов, Хр. Цеков, К. Минкин, С. Хаджидекова, И. Димова, С. Начев, В. Бусарски, К. Романски, Д. Тончева - Клиничен, патохистологичен и цитогенетичен анализ при шест случая с първичен мултиформен глиобластом

 

ОБЗОРИ

С. Маслянков, Н. Яръмов - Качество на живот при оперирани с карцином на ректума

Хр. Куманов, Г. Деянов, Д. Брънков, М. Гичева - Чернодробната трансплантация в България и мисията на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ)

 

СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА

Е. Найденов, Хр. Цеков, К. Минкин, С. Начев, М. Маринов - Малигнена прогресия на анапластичен ганглиоглиом до мултиформен глиобластом - представяне на два случая и обзор на литературата

__________________________________________________________________________________

20-годишен опит в хирургичното третиране на ахалазия на хранопровода

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев, Б. Петров

Катедра по хирургия, Медицински университет – София

Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, ІІ Хирургия, УМБАЛ „Александровска” – София

 

Surgical Treatment of Esophageal Achalasia – 20 Years Experience

N. Yaramov, M. Sokolov, K. Angelov, Sv. Toshev, B. Petrov

Department of Surgery , Medical University – Sofia

Surgical Clinic „Prof. Dr. Al. Stanishev”, Second Surgery, University Hospital „Aleksandrovska” – Sofia

________________

Ахалазия (Achalasia) като термин води началото си от Древна Гърция и означава „неуспешна релаксация“. Кардиоспазмът и ахалазията често се отнасят, според много автори неправилно, към едно състояние. Настоящото съобщение е насочено към езофагеалната ахалазия – нейната история, патофизиолофия, диагностика и терапевтични опции. Съобщаваме нашия опит в хирургичното лечение на това заболяване, използвайки доказалата се като ефективна Heller-миотомия, комбинирана или не с парциална стомашна фундопликация, сравнявайки резултатите. Авторите съобщават 47 болни с ахалазия, оперирани за 20-годишен период с отчетени много добри резултати и нулева смъртност. Акцентира се и на все по-широкото навлизане на минималноинвазивната модифицирана кардиомиотомия.

Ключови думи: ахалазия, оперативно лечение, Heller–Dor

________________

Achalasia comes from a Greek word that means “failure to relax.” Cardiospasm and achalasia refer to the same condition [1, 2, 3]. This report addresses esophageal achalasia – its history, diagnosis, pathophysiology, and treatment options. We report our experience in treating this disorder surgically using modified Heller myotomy combined or not with partial gastric fundoplication. 47 patients with achalasia surgically operated in 20-years period are reported by authors. These features make it reasonable to reasses the relative indications for surgery and nonsurgical therapy in achalasia of the esophagus.

Key words: achalasia, surgical treatment, Heller–Dor

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Плеврална палатка след горна белодробна лобектомия – рандомизирано проучване на нейната ефикасност и продължителност на ефекта

Д. Петров

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“,

Медицински университет, София

 

Pleural Tent after Upper Lobectomy – Randomized Study of it’s Efficacy and Duration of the Effect

D. Petrov

Thoracic Surgery Department, Saint Sophia University Hospital for Pulmonary Diseases,

Medical University, Sofia

________________

Целта на нашето проучване е да оценим безопасността, ефикасността и времевия интервал за постигане на максимален ефект на плевралната палатка за редуциране честотата на случаите с алве оларна пропускливост след горна лобектомия.

Методи: Шестдесет болни, оперирани с горна лобектомия, бяха проспективно рандомизирани в две групи: 30 болни с добавяне на плеврална палатка (Група 1) и 30 болни без плеврална палатка (Група 2). Бяха сравнени предоперативните, интраоперативните и следоперативните характеристики на оперираните в двете групи. Използвани бяха мултивариационни анализи за установяване на предиктивните фактори за пролонгирана алвеоларна пропускливост и нейната продължителност. През последователни интервали в следоперативния период бе сравнено намаляването на честотата на алвеоларната пропускливост в двете групи.

Резултати: Демографският и клиничният профил на двете групи не бяха статистически значими. При пациентите в Група 1 бе установена сигнификантна редукция на средната продължителност на алвеоларната пропускливост в дни (4.9 ± 1.79срещу 8.2 ± 4.2), на престоя на интраторакалните катетри (7.3 ± 1.14 срещу 12.46 ± 3.6 ), на продължителността на следоперативния болничен престой (9.4 ± 1.86 срещу 13.6 ± 2.49) и цената на болничнич престой за един пациент в лева (3840 ± 298 срещу 5160 ± 3890). Логистичният регресионен анализ показа, че липсата на плеврална палатка е най-сигнификантният предиктивен фактор за наличието и продължителността на алвеоларната пропускливост. По-голяма редукция на продължителността на алвеоларната пропускливост бе установена преди 4-тия следоперативен ден в Група 1, а логистичният регресионен анализ доказа, че наличието на плеврална палатка е най-значимият предиктивен фактор за липсата на херметизъм за по-малко от 4 дни следоперативно.

Заключение: Създаването на плеврална палатка след горна лобектомия е прост и безопасен метод за редуциране на следоперативната алвеоларна пропускливост и себестойността на болничния престой.

Ключови думи: плеврална палатка, ефикасност, максимална продължителност на ефекта;

________________

The aim of оur study is to evaluate the safety, efficacy and also the maximum duration of effect of the pleural tent in reducing the incidence of air leak after upper lobectomy.

Methods: Sixty patients who underwent upper lobectomy were prospectively randomized into two groups: 30 patients had creation of pleural tent (group 1) and 30 did not (group 2). The preoperative, operative, and postoperative characteristics of both groups were compared. Then multivariate analyses were used to identify factors predictive of prolonged air leaks and their duration. The reduction of incidences of air leak in the two groups was subsequently compared during successive postoperative periods.

Results: Demographic and clinical profiles of both groups were not statistically different. The tented patients had statistically significant reduction of mean duration of air leak in days (4.9±1.79 vs 8.2 ±4.2), the number of days of a chest tube duration (7.3±1.14 vs 12.46±3.6 ), the length of postoperative in-hospital stay in days (9.4±1.86 vs 13.6 ±2.49), and the hospital stay cost per patient (leva, 3840 ±298 vs 5160±3890). Logistic regression analyses showed that not having creation a pleural tent procedure was the most significant predictive factor of the occurrence and duration of prolonged air leaks. A greater reduction in the duration of air leaks was observed before postoperative day 4 in group 1, and logistic regression analysis showed that having a pleural tent procedure was the most significant predictive factor of air leaks that persisted for less than 4 days.

Conclusions: Pleural tent creation after upper lobectomy is a simple and safe procedure that reduces the duration of air leaks and the hospital stay costs. The benefit from that procedure is achieved before postoperative day 4.

Key words: pleural tent, efficacy, maximum duration of the effect;

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Съвременно лечение на иноперабилните „периампуларни“ тумори. Двойна или тройна деривация

А. Йонков, С. Бонев, Д. Буланов, Е. Тошева, Г. Колчагов, В. Димитрова

Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия,

УМБАЛ „Алексанровска“, Медицински университет, София

 

Contemporary Surgical Treatment for Unresectable Periampullary Tumors. Double or Tripple By-Pass Surgery

A. Ionkov, S. Bonev, D. Bulanov, E. Tosheva, G. Kolchagov, V. Dimitrova

Clinic of General Hepato-Biliary and Pancreatic Surgery,

University Hospital „Alexandrovska“, Medical University, Sofia

________________

Цeл : Панкреатичните неоплазми са свързани с висока смъртност и лоша прогноза. Представяме видовете палиативни хирургични интервенции при пациенти с нерезектабилни периампуларни неоплазми, приложени за период от две години (2006–2007 г.). Предлагаме вариант на оперативна техника с налагане на протезирана панкреато-вирсунго-иеюноанастомоза със „загубен“ дрен съчетана с Roux-n-Y гастроентеро-анастомоза.

Материал и методи : За период от две години (от 01.01.2006 г. до 31.12.2007 г.) в Клиниката по oбща, чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия при УМБАЛ „Александровска“ сме оперирали общо 162 пациенти с карцином на панкреаса. От тях 113 са с периампуларна локализация на тумора, а 49 са с локолизация в тялото и опашката на панкреатичната жлеза. Различни палиативни оперативни процедури са приложени в 97 случая, като в два от тях сме приложили вариант на техника за протезирана панкреато-вирсунго-иеюноанастомоза със „загубен“ дрен, съчетана с Roux-n-Y гастроентеро-анастомоза.

Резултати: Постоперативният морбидитет и морталитет при пациентите с палиативни хирургични процедури е съответно 6.2% и 39.2%. Не сме имали усложнения и смъртност при случаите, когато сме приложили протезирана панкреато-вирсунго-иеюноанастомоза със „загубен“ дрен, съчетана с Roux-n-Y гастроентеро-анастомоза.

Заключение: За пациенти с авансирал панкреатичен рак превенцията и облекчаването на съпътстващия иктер, затрудненията в стомашно-дуоденалния пасаж, болката и екзокринната панкреасна недостатъчност са от първостепенно значение. Считаме, че предложената от нас техника за протезирана панкреато-вирсунго-иеюноанастомоза със „загубен“ дрен, съчетана с Roux-n-Y гастроентеро-анастомоза, е подходяща предимно при пациенти с хроничен индуративен панкреатит в областта на главата на панкреаса, но при определени показания ще е полезна и при нерезектабилни периампуларни малигноми.

Ключови думи: периампуларни тумори, хирургия, палиативно лечение.

________________

Background/Aim : Pancreatic neoplasms continues to be a highly lethal disease with poor prognosis. This single-institution experience reviews the palliative surgical techniques used in a group of patients with periampullary tumors accenting to a technique of pancreato-wirsungo-jejunostomy, protesed with “perdue”-drain and combined with gastroenterostomy.

Materials and Methods: For the period of 01.01.2006-31.12.2007 in the Clinic of General and Liver-Pancreatic Surgery of University Hospital "Alexandrovska" are operated 162 patients with pancreatic cancer. 113 of them are with periampullary localization of the tumor, 49 are with localization at the body or at the tail of pancreatic gland. In 97 of the cases a different palliative procedures was performed. In two cases the technique of pancreato-wirsungo-jejunostomy, protesed with “perdue”-drain and combined with gastroenterostomy was performed.

Results : The levels of the postoperative mortality and morbidity in patients with palliative surgical procedures are 6.2%, respectively 39.2%. The level of early pastoperative morbidity and mortality in cases with pancreato-wirsungo-jejunostomy, protesed with “perdue”-drain and combined with gastroenterostomy is 0%.

Conclusion: For patients with advanced periampullary malignacies, the prevention and alleviation of suffering due to obstructive jaundice, gastric outlet obstruction, cancer-related pain and pancreatic exocrine insufficiency is of primary importance. We think that the operative technique is represented by us useful often at patients with chronic pancreatitits, but the tehnique will be useful in given conditions for patients with unresectable periampullar pancreatic neoplasms.

Key words: tumors of periampullary region, surgical treatment, palliative treatment.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Първи дванадесет случая на лапароскопска трансперитонеална радикална нефректомия

Д. Шишков, Д. Матеев, В. Ангелов, К. Марудов

Урологично отделение, МБАЛ , Медицински университет – Пловдив

 

First Twelve Cases of Laparoscopic Transperitonealis Radical Nephrectomy

D. Shishkov, D. Mateev, V. Angelov, K. Marudov

Department of Urology, University Hospital – Plovdiv

________________

Цел: Да споделим опита, предимствата, усложненията и изводите си с колегите си от първите дванадесет случая на лапароскопска трансперитонеална радикална нефректомия.

Материал и методи: За периода от 16.04.08 до 16.09.08 извършихме дванадесет лапароскопски трансперитонеални радикални нефректомии. Оперирани бяха 7 мъже и 5 жени на възраст между 48 и 81 години.

Резултати: От 12 оперирани болни двама бяха ревизирани поради неовладяващо се кървене. 10 пациента бяха изписани на 3–4 постоперативен ден без усложнения.

Заключение: Лапароскопската трансперитонеална радикална нефректомия е за момента най-прецизната оперативна техника при спазване на индикациите и` за прилагане. Нулевата кръвозагуба и малкият постоперативен престой я правят метод на избор след нейното овладяване и спазването на индикациите за нейното прилагане.

Ключови думи: лапароскопска, нефректомия

________________

Aim: To introduce our experience, opportunities, complications and conclusions with our colegues about first twelve cases of laparoscopic transperitonealis radical nephrectomy.

Material and Methods: For the period from 16.04.08 to 16.09.08 we made twelve laparoscopic transperitoneal radical nephrectomies. Seven males and five females age 48 to 81 have been operated.

Results: In two of these cases we made revision for bleeding. The other cases were without complications.

Conclusion: The laparoscopic transperitoneal radical nephrectomy is the most perfect technic for the moment – because of the low bleeding and short postoperative period in the hospital it is a good method of choice.

Key words : laparoscopic, nepherctomy

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ретро- и екстраперитонеоскопски операции в урологията – начален опит

Кр. Янев, М. Георгиев, Д. Орманов, Пл. Димитров, В. Василев, С. Кирилов, П. Симеонов, П. Панчев

Клиниката по урология, УМБАЛ „Акександровска“, София

 

Retro and Extraperitoneoscopic Operations in Urology – Initial Experience

Kr. Yanev, M. Georgiev, D. Ormanov, Pl. Dimitrov, V. Vassilev, S. Kirilov, P. Simeonov, P. Panchev

Department of Urology, „Alexandrovska“ University Hospital, Sofia

________________

Ретро- и екстраперитонеоскопският подход постепенно се превръщат в метод на избор при редица урологични заболявания. Анализираме и представяме първите случаи на урологични ретро- и екстраперитонеоскопски операции, извършени в Клиниката по урология на УМБАЛ „Акександровска“. За периода от май 2006 година до януари 2009 година в Клиниката по Урология на УМБАЛ „Александровска“ са извършени 35 екстра- и ретроперитонеоскопски урологични операции. Проведени са 26 ретроперитонеоскопски декортикации (unroofing) на бъбречни кисти с различна локализация, 5 пиелопластики без прекъсване на пиелоуретералния сегмент (3 случая с пластика по Fenger, 2 случая с Y-V пластика), 2 уретеролитотомии, 1 пиелолитотомия и една екстраперитонеоскопска радикална простатектомия. Средното оперативно време при ретроперитонеоскопските декортикации на бъбречни кисти е 49,62 минути (от 15 до 95 минути), при пиелопластиките, уретеролитотомиите и пиелолитотомията средното оперативно време е 88,00 минути (от 65 до 150 минути). Средна секреция от парареналния дренаж е 138 мл за 24 часа (от 50 мл до 150 мл). Средна кръвозагуба е 86 мл (от 50 мл до 120 мл). В два случая се наложи конверсия поради технически проблем и малкия опит на екипа (един случай с бъбречна киста и случая с радикална простатектомия). Следоперативно в 5 случая (13,51%) сме наблюдавали подкожен емфизем. Предимствата на ретро- и екстраперитонеоскопските урологични операции са свързани с по-ниската морбидност, по-кратките срокове на хоспитализация, по-краткия възстановителен период и по-слабо изразения болков синдром.

Ключови думи: ретро- и екстраперитонеоскопски операции, ESWL-екстракорпорална литотрипсия, пиелопластика, уретеролитотомия, пиелолитотомия.

________________

Retroperitoneoscopic approach is gradually becoming the method of choice in many urologic diseases. In this article we analyse and present the first cases of urological retroperitoneoscopic operations performed in the Department of Urology of the University Hospital "Akeksandrovska”. For the period from May 2006 to March 2009 35 extra- a n d retroperitoneoscopic operations were performed. A 26 retroperitoneoscopic decortications (unroofing) of renal cysts with different localization were performed, 5 pieloplasties without interruption of pieloureteral segment (3 by Fenger method, 2 cases with Y-V pyeloplasty), 2 ureterolithotomies, 1 pyelolithotomy and one radical extraperitoneoscopic prostatectomy.

The mean operative time in retro-peritoneoscopscopic decortications of renal cysts was 49.62 minutes (15 to 95 minutes), and in pyeloplasties, ureterolithotomies and pyelolithotomies, mean operative time was 88.00 minutes (65 to 150 minutes). The average pararenal drainage secretion was 138 ml for 24 hours (from 50 ml to 150 m l . The average bloodloss was 86ml (from 50 ml to 120 ml). In one case conversion was required because of technical problems and little experience of the team. Postoperatively in 5 cases (13.51%) we observed subcutaneous emphysema.

The benefits of retro-extraperitoneoscopic urological operations are associated with lower morbidity, short stay in hospital, shorter recovery period and less pronounced pain syndrome.

Keywords: extra and retroperitoneoscopic operations, ESWL, pyeloplasty, ureterolithotomy , pielolithotomy.

__________________________________________________________________________________

Клинични „маски“ на чернодробната ехинококоза

Г. Стоянов, Н. Яръмов 1 , Н. Дамянов 2 , П. Бекова 3

1 Университетска болница „ Александровска”, 2 Военномедицинска академия, 3 СИМП педиатрия, София

 

Clinical „Maskas“ of Liver Echinococcosis

G. Stoyanov, N. Yarаmov 1 , N. Damyanov 2 , P. Bekova 3

1 University Hospital „Alexandrovska“, 2 Military Medical Academy, 3 Pediatric Hospital , Sofia

________________

Чернодробната ехинококоза е заболяване без определен патогномоничен синдром. Много често се представя със своеобразни „маски“: алергия, фебрилитет без нагнояване на кистата, билиарна дискинезия, симптоматична портална хипертония, иктер, абдоминален тумор, неврози, което затруднява лекаря при поставяне на диагнозата. Не са редки случаите на диагностичен пропуск, или точно диагностициране едва на операционната маса. Това налага познаването на тези “ маски“ и при клиничната им проява винаги да се търси, изключи или потвърди хидатидоза. Изчезването или запазването на тази симптоматика е точен клиничен белег за степента на възстановителните процеси в черния дроб след операцията и нейната радикалност.

Ключови думи: чернодробна ехинококоза, диагностични трудности; клинични „маски“.

________________

The Hydatid desease of the liver is without exactly pointed pathological syndrome. Frequently this disease is promoting with some kinds of masks: allergies, hyperpirexis without suppuration of the cyst bile duct pathological motilities, portal hypertension, icterus, abdominal mass, neuroses than all of those make medic difficulted at the diagnostic process. Some cases of diagnostic lapse are note rare or correct discover getting just on the surgical table. Because of this it is very imported to recognize those masks and always look for hydatid disease. Disappearing or keeping of this symptoms is exciting clinical sign about grading of healing processes in the liver after the operation and this radicality.

Key words : liver, hydatid disease, diagnostic difficulties, clinical masks

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Лечение на перианалните фистули по метода на Йонеско с фиксираща скоба

Й. Топалов, Г. Марков, Г. Киров

Хирургическа клиника, Медицински институт на МВР, София

 

Fistula-In-Ano Treatment a Modo Jonesko Using Brace

I. Topalov , G. Markov, G. Kirov

Surgical Сlinic, Medical Institute at the Ministry of Interior, Sofia

________________

Съобщенията за перианална фистула датират от античността. Хипократ съобщава за хирургично лечение на фистулозна болест. Английският хирург John Arderne описва през 1376 г. фистулотомията и поставянето на лигатура. Въпреки натрупания в продължение на повече от 2500 години опит лечението на перианалните фистули остава сложен хирургичен проблем. През последните 30 години редица автори предлагат нови техники при хирургичното лечение на фистулите с цел намаляване на рецидивите и случаите на инконтиненция. Ние предлагаме нова техника за поставяне на лигатура с използването на фиксираща скоба.

________________

References to fistula-in-ano date to antiquity. Hippocrates made reference to surgical therapy for fistulous disease. The English surgeon John Arderne described fistulotomy and seton use in 1376. Despite 2500 years of experience, fistula-in-ano remains a perplexing surgical disease. Over the last 30 years, many authors have presented new techniques and case series in an effort to minimize recurrence rates and incontinence complication.We offer a new technique for seton placement using a brace.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ролята на видео-асистираната торакоскопия за определяне хирургичното поведение при пациенти с недребноклетъчен карциом на белия дроб и плеврални изливи

А. Янкулов, А. Учиков, Г. Паскалев, К. Мурджев, Г. Присадов, Ж. Христов, А. Чапкънов, В. Узунова, И. Димитров, А. Баташки, П. Учиков

Клиника по гръдно-коремна хирургия УМБАЛ „Св. Георги”, Медицински университет, Пловдив

 

The Role of Video-Assisted Thorascopy in Determination of Surgical Behaviour in patients with non-small cell lung cancer and pleural effusion

A. Yankulov, A. Uchikov, G. Paskalev, K. Mourdjev, G. Prisadov, G. Hristov, A. Chapkanov, V. Ouzunova, I. Dimitrov, A. Batashki

Department of Thoracic and abdominal surgery „UMBAL St. George”, Medical University, Plovdiv

________________

Увод: Въпреки появата на все по-нови методи за диагностика на пациентите с белодробен карцином и плеврални изливи VATS си остава „златен стандарт“.

Цел: Целта на публикацията е да представим опита ни от използването на VATS при диагностиката и хирургичния подход при пациенти с белодробен карцином и наличие на плеврален излив.

Материали и методи: За периода януари 2007 – март 2009 г. в Клиниката по гръдно-коремна хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив, са извършени 62 VATS при пациенти с карцином на белия дроб и плеврални изливи.

Резултати: При 30 от пациентите се установи карциноматоза по плеврата и извършихме плевродеза. При останалите 32 пациенти не се установиха промени по двата листа на плеврата, цитологичното изследване на плевралната течност също бе негативно за туморни клетки и извършихме радикална операция.

Заключение: На базата на малкото на брой усложнения, пряко свързани с тази манипулация, може да заключим, че процедурата е безопасна и помага да се избегнат ненужните торакотомии в около 50% от пациентите.

________________

Ключови думи: VATS, недребноклетъчен белодробен карцином, малигнени и парамалигнени плеврални изливи.

Introduction: Although of introduction of new methods for diagnosis in patients with lung cancer and pleural effusion, VATS remain „the gold standart“.

Aim of the study: The aim of this study is to present our experience in using VATS for diagnosis and surgical behaviour in patients with lung cancer and pleural effusion.

Materials and methods: Between January 2007 – March 2009 in Department of thoracic and abdominal surgery UMBAL St. George Plovdiv we made 62 VATS in patients with lung cancer and pleural effusion.

Results: In 30 patients we discover pleural carcinomatosis and we made pleurodesis. In other 32 patients, we didn't find pleural carcinomatosis and we made radical operations.

Conclusion: On the basis of small number of complications, directly related with this manipulation, we can conclude that this technique is safe and help us to decrease the number of unnecessary thoracotomy until 50%.

Key words: VATS, non-small cell lung cancer, malignant and paramalignant pleural effusion.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Транскортикален фронтален достъп при путаминалните хипертензивни интрацеребрални хематоми

К. Узунов

Клиника по спешна неврохирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, София

 

The Transcortical Frontal Approach in Putaminal Hypertensive Intracerebral Haematomas

K. Uzunov

Emergency Neurosurgery, Clinic UMBALSM „N. I. Pirogov“, Sofia

________________

Хипертензивните путаминални хематоми са често срещана патология на ЦНС. Наред с транссилвиевия и темпорален достъп към тях с развитието на ендоскопската им хирургия се появяват съобщения за евакуацията им през фронталния дял, без да има детерминираност на достъпа в литературата. В настоящата работа описваме прилагания от нас достъп и краниотомия.

Материал: 11 болни с хипертензивни путаминални хематоми за периода 01. 2007 – 06. 2008, оперирани с транскортикален фронтален достъп, при които се постигна задоволителна евакуация на хематома и премахване на мас ефекта.

Заключение: Транскортикалният фронтален достъп може да бъде използван с успех при хипертензивните путаминални хематоми особено когато са разположени към предното бедро на capsula interna и компримират челния рог на страничния вентрикул.

Ключови думи: путаминални хематоми, фронтален достъп, невроендоскопия

________________

Spontaneous putaminal intracerebral haematomas (ICH) related to arterial hypertony are a relatively often type of pathology in the CNS. Classically such haematomas are operated through a transsylvian or temporal approach. With the development of minimally invasive neurosurgery and neuroendoscopy literature data appears describing an alternative path of evacuation through the frontal lobe without a determination of a separate approach. We describe our experience using a transcortical frontal approach in hypertensive spontaneous putaminal ICH.

Material: Eleven patients with spontaneous putaminal ICH due to arterial hypertony underwent a transcortical frontal evacuation for the period of 01.2007 – 06.2008. We achieved a sufficient level of evacuation of the haematoma and reduction of the intracerebral “mass effect”.

Conclusion: The transcortical frontal approach can be used successfully in hypertensive spontaneous putaminal ICH, especially when located close to the anterior limb of the internal capsule and compressing the frontal horn of the lateral ventricle.

Key words: putaminal haematomas , frontal approach, fibrinolysis, neuroendoscopy

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Клиничен, патохистологичен и цитогенетичен анализ при шест случая с първичен мултиформен глиобластом

Е. Найденов, Хр. Цеков, К. Минкин, С. Хаджидекова*, И. Димова*, С. Начев**, В. Бусарски, К. Романски, Д. Тончева*

Клиника и катедра по неврохирургия, УМБАЛ ,,Св. Ив. Рилски” – София

*Катедра по медицинска генетика, Медицински университет – София

** Лаборатория по невропатология, УМБАЛ ,,Св. Ив. Рилски” – София

 

Clinical, Histopathological and Cytogenetical Findings in Six Cases with Primary Glioblastoma Multiforme

E. Naydenov , Chr. Tzekov, K. Minkin , S. Hadjidekova*, I. Dimova, S. Nachev**, V. Bussarsky, K. Romansky, D. Toncheva*

Department of Neurosurgery, University Hospital “St. Iv. Rilski” – Sofia,

*Department of Medical Genetics, Medical University – Sofia,

** Laboratory of Neuropathology, University Hospital “St. Iv. Rilski” – Sofia

________________

Въведение: Мултиформеният глиобластом е най-често срещаният първичен злокачествен мозъчен тумор. Биологичното му поведение при отделните болни може да бъде твърде различно, което демонстрира непълноценността на прилаганата рутинна хистологична диагностика.

Цел: Да се анализират клиничните, хистологичните и цитогенетичните данни при група от шест пациента с първичен мултиформен глиобластом, оперирани в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” – гр. София.

Материал и методи: В проучването бяха включени шест болни – три жени и трима мъже, на средна възраст от 51 години и 6 месеца, при които диагнозата ,,мултиформен глиобластом” беше потвърдена с помощта на рутинни хистологични методи. При всеки пациент беше осъществена микрочипова високо-резолютивна сравнителна геномна хибридизация на проби от прясно замразена туморна тъкан.

Резултати: При двама от болните туморът беше с фронто-темпорална локализация, при други двама – с фронто-париетална, а при останалите – съответно с париетална и окципитална. Главоболието беше първа проява на заболяването при три от случаите. Средният период между началото на оплакванията и приемането на болните в клиниката беше 70 дни. Видимо тотално отстраняване на тумора беше постигнато при един болен. При останалите пет се осъществи субтотална ексцизия на лезията. В три от случаите се отчете подобрение в състоянието непосредствено след оперативната интервенция. При един настъпи влошаване по отношение на отпадните неврологични прояви. Хистологичната находка беше еднотипна при пет от болните. При един се установи гигантоклетъчен вариант на тумора. Микрочиповата високо-резолютивна сравнителна геномна хибридизация показа наличие на монозомия 10 при пет от случаите, тризомия 7 – в четири, тризомия 20 – в три, делеция на 3q23- и Yp11.2-хромозомни участъци – в по три от случаите.

Заключение: Мултиформените глиобластоми са генетично хетерогенна група от тумори, характеризиращи се с различен клиничен отговор спрямо прилаганите стандартни терапевтични подходи. Микрочиповата високо-резолютивна сравнителна геномна хибридизация е съвременен метод, който е в състояние да демонстрира наличието на различни молекулярни маркери с възможно прогностично значение по отношение на заболяването.

Кючови думи: първичен мултиформен глиобластом, микрочипова високо-резолютивна сравнителна геномна хибридизация, молекулярни прогностични маркери.

________________

Introduktion: Glioblastoma multiforme (GBM) is the most common malignant primary brain tumor. There is an increasing amount of data demonstrating that the routine histological examination has limited value to predict the tumor biological behaviour.

Aim: To compare the clinical, histological and cytogenetical findings in a group of six patients with primary GBM surgically treated in the Department of Neurosurgery at University Hospital “St. Ivan Rilski”- Sofia, Bulgaria.

Material and Methods: The studied group consisted of three women and three men with average age of 51 years and 6 months. In all patients the diagnosis was histologically confirmed. A microarray comparative genomic hybridization (CGH) analysis of fresh-frozen tumor tissue samples was also made.

Results: In two of the patients the tumor was localized in frontotemporal region, in another two- in frontoparietal, and in the other two- in parietal and occipital respectively. The onset was with headache in three of the cases. The median time between the onset and admission in the clinic was 70 days. Gross-total tumor removal was performed in one patient. In the other five subtotal excision was made. Three of the patients improved after the intervention. One patient deteriorated after the surgery. All patients demonstrated typical histological findings except one who had giant cell subtype of GBM. The microarray CGH analysis determined chromosome 10 monosomy in five patients, trisomy 7 – in four, trisomy 20 – in three, 3q23 deletion – in three, and Yp11.2 deletion – in three.

Conclusion: GBMs are genetically heterogeneous tumors with different clinical response to standard multimodal treatment regimens. The microarray CGH analysis is a powerful method which can demonstrate the presence of a number of molecular markers with possible predictive value.

Key words: primary glioblastoma multiforme, microarray CGH analysis, molecular markers.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Качество на живот при оперирани с карцином на ректума

С. Маслянков, Н. Яръмов*

Хирургично отделение, МОДОЗС – ЕООД, В.Търново

*Катедра по хирургия, УМБАЛ „Александровска“ - София

 

Quality of Life in Rectum Cancer Surgery

S. Maslyankov, N. Yaramov*

Surgery Dept., MODOZS, Veliko Tarnovo

*Clinic of Surgical Diseases, University Hospital “Aleksandrovska“ – Sofia

________________

С развитието на хирургията на ректалния карцином се наложи необходимостта от критична оценка на прилаганите оперативни техники. Въпреки безспорната си атрактивност, не винаги свинктерозапазващите операции са съпроводени от оптималния ефект. С въвеждането на сборното психометрично понятие „качество на живот“ бе създадена възможност за динамичен контрол върху получените резултати. Този контрол се осъществява посредством разнообразни инструменти. Те допринасят за обективизиране на резултатите, както и за тяхната практическа приложимост, с оглед оптимизиране им.

Съкращения: КЖ (качество на живот), ТМЕ (тоталната мезоректална ексцизия), АПЕ (абдомино перинеална екстирпация), ФИ (фекална инконтиненция), СЗО (сфинктерозапазваща операция), ТЕМ (трансанална ендоскопска микрохирургия).

Ключови думи: карцином, ректум, качество на живот, инконтиненция

________________

With the rectal cancer surgery development arise the necessity of critical assessment of the operative techniques used. Although its undeniable attractiveness, the sphincter-sparing operations are not in every case accompanied with the desired effect. With the introduction of the integral psychometric term “quality of life“ a possibility for a dynamic control over the obtained results was created. This control is realized by a set of instruments. These instruments help to objective the results measurement, as well as their practical use aiming to optimize our treatment policy.

Key words: cancer, rectum, quality of life, incontinence.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Чернодробната трансплантация в България и мисията на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ)

Хр. Куманов, Г. Деянов, Д. Брънков, М. Гичева

Изпълнителната агенция по трансплантация – София

 

Liver Transplantation in Bulgaria and Mission of the Executive Agency of Transplantation

Chr. Kumanov, G. Deyanov, D. Brunkov, M. Gicheva

Executive Agency of Transplantation – Sofia

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Малигнена прогресия на анапластичен ганглиоглиом до мултиформен глиобластом – представяне на два случая и обзор на литературата

Е. Найденов, Хр. Цеков, К. Минкин, С. Начев*, М. Маринов

Клиника и катедра по неврохирургия, УМБАЛ ,,Св. Ив. Рилски“ – София

*Лаборатория по невропатология, УМБАЛ ,,Св. Ив. Рилски “ – София

 

Malignant Progression of an Anaplastic Ganglioglioma into a Glioblastoma Multiforme – Report on Two Cases and Review of the Literature

E. Naydenov, Chr. Tzekov, K. Minkin, S. Nachev*, M. Marinov

Department of Neurosurgery, University Hospital “St. Iv. Rilski” – Sofia

*Laboratory of Neuropathology, University Hospital “St. Iv. Rilski” – Sofia

________________

Въведение: Ганглиоглиомите са сравнително рядко срещани първични тумори на централната нервна система (ЦНС). В голяма част от случаите те демонстрират нисък еволюционен потенциал с дългосрочна преживяемост при болните. Представяме два случая с хистологично верифициран анапластичен ганглиоглиом, при които се отчита малигнена прогресия на тумора до мултиформен глиобластом.

Случай 1 : Болна на 36 години с известен синдром на Търнър, приета в клиниката за пръв път с анамнеза за единичен генерализиран припадък. На осъществената магнитно-резонансна томография (МРТ) с контрастно усилване се установи наличие на инфилтративна лезия в областта на левия челен дял. Беше осъществена частична ексцизия на новообразуванието. Хистологичният резултат беше анапластичен ганглиоглиом III степен според класификацията на Световната здравна организация (СЗО). Следоперативно при болната не беше отчетено допълнително неврологично утежняване. Беше проведен курс лъчетерапия с обща доза от 60 Gy. Болната беше безсимптомна в продължение на година на фона на провежданата антиконвулсантна терапия. Поради поява на прогресиращо главоболие, слабост за десните крайници и говорни смущения бяха проведени контролни компютърно-томографско (КТ) и МРТ-изследвания на глава с данни за локален рецидив на тумора. Извършена беше повторна оперативна интервенция с видимо тотално отстраняване на лезията с хистологичен резултат: мултиформен глиобластом IV степен по СЗО. След интервенцията състоянието на болната се подобри. Десет месеца по-късно на проведено контролно КТ-изследване на глава се установиха данни за инфилтративно разрастване на процеса към противоположната мозъчна хемисфера. Болната екзитира месец по-късно с обща преживяемост от момента на диагностициране на заболяването – 23 месеца.

Случай 2: Болна на 17 години с едномесечни оплаквания от прогресиращо главоболие и три епизода на загуба на съзнание, предхождани от неконтролируеми движения в десните крайници. На проведеното МРТ-изследване на глава се установиха данни за голяма туморна формация вляво челно. Беше осъществена оперативна интервенция със субтотална ексцизия на лезията с хистологичен резултат: анапластичен ганглиоглиом III степен по СЗО. При болната се отчете подобрение по отношение на главоболието и парезата, без пароксизмална активност на фона на провежданата антиконвулсантна терапия. Пациентката проведе 30-дневен радиотерапевтичен курс с обща доза от 60 Gy. Болната остана безсимптомна в продължение на тринадесет месеца, след което настъпи клиничен рецидив по отношение на моторните Джаксънови пристъпи за десните крайници. Месец по-късно към това се прибавиха главоболие, замъгление на зрението и диплопия. Въз основа на установените КТ-данни за изразена вътрешна хидроцефалия при болната беше имплантирана вентрикуло-перитонеална шънтова система. След интервенцията при пациентката се отчете подобрение по отношение на зрителните разстройства и хипертензията. Месец по-късно на проведеното контролно скениграфско изследване се установиха данни за значително нарастване на тумора. Болната беше оперирана, като се осъществи субтотална ексцизия на новообразуванието. Хистологичният резултат беше глиобластом IV ст. по СЗО. Следоперативно се отчете влошаване по отношение на силата за десните крайници. Болната екзитира месец и половина по-късно с обща преживяемост от момента на диагностициране на заболяването – 20 месеца.

Заключение: Ганглиоглиомите са сравнително рядко срещани в клиничната практика. Различното им биологично поведение, при еднотипна първоначална хистологична характеристика предполага наличието на подтипова хетерогенност при тях.

Ключови думи: анапластичен ганглиоглиом, мултиформен глиобластом.

________________

Introduction: Ganglioglioma is an uncommon type of primary brain tumors. In most of the cases the tumor demonstrates benign clinical behaviour with long-term patients’ survival. We present two cases of histologically confirmed anaplastic ganglioglioma in which malignant progression into a glioblastoma multiforme was seen.

Case 1: A 36 year-old female with known Turner syndrome and recent history of single generalized seizure. The contrast-enhanced magnetic resonance imaging (MRI) showed an infiltrating lesion of the left frontal lobe. The tumor was excised partially and the histological result was anaplastic ganglioglioma (World Health Organization – WHO, gr. III). No additional neurological deterioration occurred after the procedure. A postoperative radiotherapy was performed with total dose of 60 Gy. The patient was symptom-free for one year taking her anticonvulsant medications. Control neuroimaging studies (computer tomography – CT, and MRI) were made because of progressive headache, right limbs weakness and speech disturbances. A local tumor recurrence was found and the patient underwent second operative intervention with gross total tumor resection. The histological result was glioblastoma multiforme (WHO gr. IV glioma). The patient improved after the procedure. An involvement of the contralateral cerebral hemisphere was found on control CT-scan ten months later. The patient died after one month, 23 months after her initial diagnosis.

Case 2 : A 17 year-old female with recent history of progressive headache and three generalized seizures preceded by involuntary movements of the right limbs. MRI data for large, heterointense tumor lesion in the left frontal lobe was found. A subtotal tumor removal was made. The histological result was anaplastic ganglioglioma (WHO gr. III). The patients’ headache and right side hemiparesis improved after the intervention. She was seizure-free taking her anticonvulsant medications. Thirty-day-long fractionated radiotherapy was performed with total dose of 60 Gy. The patient remained symptom-free for thirteen months after initial surgical procedure. During the next month the patients’ partial motor seizures relapsed. Progressive headache, diplopia, and visual acuity impairment also developed. The ventriculoperitoneal shunt was implanted with neuroimaging data for internal hydrocephalus development. The patients’ headache and visual disturbances improved after the procedure. Data for additional local tumor growth was found on control CT-scan one month later. The patient underwent subtotal excision of the lesion and the actual histological result was glioblastoma multiforme. The patient deteriorated after the intervention according to her right limbs paresis and died one month and half later, 20 months after the initial diagnosis.

Conclusion: The gangliogliomas are uncommon in clinical practice. The tumor behaviour may vary between the patients in spite of the similar histological characteristics which indicates the possible presence of different tumor subtypes.

Key words: anaplastic ganglioglioma, glioblastoma multiforme.

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________