Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXV 2009 Брой 1 – Съдържание и абстракти

 

СТАТИИ

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев, Б. Петров - Дивертикулоза на дебелото черво и усложненията и под маската на Остър хирургичен корем - 10-годишен опит

Д. Петров, Е. Манолов, Св. Алексов, Ч. Ботев - Допълнителна аеростаза със 100% автоложно фибриново лепило в белодробната хирургия - рандомизирано проспективно проучване

Р. Петков, В. Младеновски, Г. Тодоров, Н. Кътев, Ц. Луканова - Ретростернална струма: 20-годишен опит

А. Учиков, Ив. Димитров, Ил. Баташки, Б. Тодоров, Г. Паскалев - Следоперативни усложнения при радикално оперирани болни с недребноклетъчен рак на белия дроб

Р. Ненков, Р. Радев, Р. Маджов - Миниинвазивен открит достъп в тиреоидната хирургия - същност, показания и ефективност

Л.Д. Атанасов, Д. Шопов - Неспецифична анаеробна инфекция. Локализация и лечение на 38 случая

М. Недевска, Ю. Джоргова, Г. Начев - Компютър томографски промени при обструкция на аортни съдови клонове и органна малперфузия при пациенти с аортна дисекация

 

ОБЗОРИ

Н. Яръмов, К. Ангелов, Св. Тошев, М. Соколов - Рак на стомаха - японска класификация, сентинелни лимфни възли и лимфна дисекция

М. Атанасова - Психологически аспекти на предоперативната тревожност

В. Говедарски, Ст. Генадиев, Вл. Галачев, Т. Захариев, Г. Начев - Диагностични критерии при определяне на индикации за реваскуларизация на артерия профунда феморис

 

СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА

А. Тонев, Х. Стоянов, Т. Захариев - Хиперперфузионен синдром след тромбендартеректомия на артерия каротис

Н. Дамянов, М. Лилов, М. Табаков, Н. Младенов - Опит за етиопатогенетично третиране на остра мезентериална исхемия – съчетаване на тънкочревна резекция със стениране на горната артерия

ЮБИЛЕЙ

Доц. Георги Стоянов на 75 години

__________________________________________________________________________________

Дивертикулоза на дебелото черво и усложненията и под маската на Остър хирургичен корем – 10-годишен опит

Н. Яръмов, М. Соколов, К. Ангелов, Св. Тошев, Б. Петров

Катедра по хирургия, Медицински университет – София

Клиника по хирургия „Проф. д-р Ал. Станишев“, ІІ Хирургия

УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Diverticulosis of the Colon end Its Complications under the Mask of Emergency Surgical Abdomen – 10 Years Experience

N. Yaramov, M. Sokolov, K. Angelov, Sv. Toshev, B. Petrov

Department of Surgery, Medical Universiry, Sofia

Clinic of Surgery „Prof. Alex. Stanishev“, 2 nd surgery, Alexandrovska Hospital, Sofia

________________

Цели: да се проучи честотата на случаите с дивертикулоза на колона и нейните усложнени форми, стационирани в клиниката за 10-годишен период, както и тактиката за нейното оперативно хирургично лечение с анализ на резултатите.

Материали и методи: За периода 1998–2008 г. в клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска“ – София (Втора хирургия), са хоспитализирани 56 болни (31 жени и 25 мъже) с различни форми на дивертикулоза на дебелото черво. Средната възраст на лекуваните възлиза на 66,7 години. Ретроспективният анализ разделя болните според усложнените форми на дивертикулозата на три клинични групи:

I група – наличие на перитонит и периколичен абсцес на базата на дивертикулит – при 49 болни;

II група – пациенти, при които е установен хроничен неспецифичен възпалителен инфилтрат и фистули – 5 болни;

III група – пациенти с остра хеморагия и анемичен синдром – 2 болни.

Резултати: Регистрираната смъртност е 12,5% (7 болни). Усложнения са установени при 10 пациента: при 5 – супурация на оперативната рана и при 5 – бронхопневмония с плеврални изливи.

Заключение: Дивертикулозата на дебелото черво представлява хирургичен интерес с нейните усложнени форми, изискващи консервативно или оперативно хирургично лечение. Перитонитите, принадлежащи към домена на острия хирургичен корем, са сравнително честа компликация на усложнената гастроинтестинална (и в частност на колона) дивертикулоза. Свързани са с трудности в предоперативната диагноза, както и при определяне на правилна тактика при оперативното лечение и не дотам нисък морбидитет и морталитет.

________________

Objectives: estimating the prevalence of colonic diverticulosis and its complications studied at the clinic for 10-years period as well as the approaches for its operative treatment and analysis of the subsequent results.

Cases and approaches: During the peiod 1998 – 2008 56 patients were hospitalized (31 women and 25 men) at the Surgical department of the University hospital „Alexandrovska“. They had different forms of colonic diverticulosis. The average age of the patients was 66.7. The retrospective analysis divides the patients into three clinical groups:

1 st group – peritonitis and pericolic abscess caused by diverticulosis - present in 49 patients

2 nd group – chronic non-specific inflammatory infiltrate and fistula - present in 5 patients

3 rd group – severe haemorrhage and anaemic syndrome - present in 2 patients

Results: Mortality-rate is 12.5% (7 patients). 10 patients with complications were registered – 5 with suppuration of the surgical wound and 5 with pneumonia and pleural effusion

Conclusion: Colonic diverticulosis is a disease of great surgical interest because of its complicated forms requiring conventional or surgical treatment.Various forms of peritonitis which are part of the emergency surgical abdomen domain are elatively frequent complication of the gastrointestinal (in particular of the colon) diverticulosis.They are difficult to diagnose in the pre-operative period and its not easy to take a decision about the particular operative approach.All that is related with the relatively high morbidity and mortality.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Допълнителна аеростаза със 100% автоложно фибриново лепило в белодробната хирургия – рандомизирано проспективно проучване

Д. Петров, Е. Манолов, Св. Алексов 1, Ч. Ботев 2

Клиника по гръдна хирургия, 1 Клиника по анестезиология и интензивно лечение, СБАЛББ „Св.

София“, Медицински университет, София

2 Национален център по хематология и хемотрансфузия, София

 

Additional Aerostasis with a 100% Autologous Fibrin Glue in Lung Surgery – a Prospective Randomised Trial

D. Petrov, E. Manolov, S. Aleksov 1 , Ch. Botev 2

Thoracic Surgery Department, 1 Department of Anestesiology and Intensive Care, Saint Sophia University Hospital for Pulmonary Diseases, Medical University, Sofia

2 National Center of Haematology and Transfusion Medicine, Sofia

________________

Цел: Да оцени ефикасността на допълнителната аеростаза със 100% автоложно фибриново лепило (АФЛ) чрез рандомизирано проспективно проучване.

Методи: Сто болни, оперирани за булозен емфизем и спонтанен пневмоторакс, бяха рандомизирани в две хомогенни групи: Група А (с допълнителна интраоперативна аеростаза с АФЛ) и Група Б (контролна група). Пациентите от тези групи бяха допълнително стратифицирани в по две за всяка група субгрупи: Субгрупи А1 и Б1 (със слаба интраоперативна алвеоларна пропускливост – <20%) и Субгрупи А2 и Б2 (с умерена и висока интраоперативна алвеоларна пропускливост – >20%). Интраоперативно алвеоларната пропускливост бе измервана чрез налягане/обем (P/V) криви, конструирани на AS/3 Datex монитор. Продължителността на алвеоларна пропускливост, на интраплевралните дренажи и на болничния престой бяха проследени следоперативно. Честотата на постоперативните усложнения и цената на болничния престой бяха също проучени.

Резултати: Сигнификантно редуциране (p<0.001) на следоперативната алвеоларна пропускливост (3.4±1.6 срещу 6.8±1.9, респ. 2.2±0.98 срещу 5.4±1.2), на престоя на интраплевралните дренажи (4.2±1.5 срещу 9.6±2.8, респ. 6.1±2.4 срещу 10.8±3.6) и на болничния престой (6.7±2.1 срещу 10.08±3.9, респ. 7.9±2.7 срещу 11.82±4.2) бяха регистрирани в Група А и Субгрупа А2 в сравнение с Група Б и Субгрупа Б2. Не съществува значителна разлика при сравняване на тези показатели между Субгрупа А1 и Субгрупа Б1. Честотата на следоперативните усложнения е значимо по-висока в Група Б (16% срещу 42%). Съществува статистически значително редуциране на болничната цена за един болен в лева в Група А (2940±246 срещу 4466±321).

Изводи: Допълнителната интраоперативна аеростаза с АФЛ е високо ефективна (особено в групата с умерена и висока интраоперативна алвеоларна пропускливост), безопасна, проста и икономически изгодна процедура.

________________

Objectives: To evaluate the efficacy of the additional aerostasis with 100% autologous fibrine glue (AFG) in a prospective randomized trial.

Material and Methods: A total of 100 patients, operated on for bullous emphysema and spontaneous pneumothorax, were randomized into two homogenous groups: Group A (with additional intraoperative aerostasis with AFG) and Group B (control group). The patients in these groups were also stratified into two groups each: Subgroup A1 and Subgroup B1 (with slight intraoperative leakage – < 20%) and Subgroup A2 and Subgroup B2 (with moderate and severe intraoperative leakage – > 20%). The intraoperative monitoring of the aerostasis was achieved by pressure/volume (P/V) curves constructed by an AS/3 Datex monitor. The duration of air leakage, intrapleural drainage and postoperative hospital stay were monitored postoperatively. The postoperative complications and the hospital stay cost for the patient in both groups were compared as well.

Results: A significant reduction (p<0.001) occurred in Group A and Subgroup A2 campared with Group B and Subgroup B2 for the mean duration of air leak (3.4±1.6 vs 6.8±1.9,resp. 2.2±0.98 vs 5.4±1.2), the duration of chest drainage (4.2±1.5 vs 9.6±2.8, resp. 6.1±2.4 vs 10.8±3.6 and the postoperative stay (6.7±2.1 vs 10.08±3.9, resp. 7.9±2.7 vs 11.82±4.2. In the Sibgroups A1 and B1 there were no statistically significant differences of the observed postoperative variables. The incidence rate of postoperative complications is significantly higher in Group B (16% vs 42%). There was a significantly reduction of hospital stay cost in leva for one patients in Group A compared with Group B (2940±246 vs 4466±321).

Conclusions: Intraoperative additional aerostasis with 100% AFG is a highly effective (especially in cases with moderate and severe leakage), safe, simple and economical procedure.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ретростернална струма: 20-годишен опит

Р. Петков, В. Младеновски, Г. Тодоров, Н. Кътев, Ц. Луканова

Отделение по ендокринна хирургия и преден медиастинум

Втора хирургия – Александровска болница, София

 

Retrosternal Thyroid Goiter : 20 Years Experience

R. Petkov, V. Mladenovski, G. Todorov, N. Katev, Ts. Lukanova

Second Surgery, Aleksandrovska Hospotal – Sofia

________________

Ретростерналната локализация на различните видове тиреоидна патология не е рядка. Извършено е ретроспективно проучване за 20-годишен период при 4225 болни с различни заболявания на щитовидната жлеза. При 803 пациенти (19%) е намерена в различна степен изразена ретростернална локализация на щитовидната жлеза. Изводите показват, че възможността за злокачествени лезии и други усложнения при ретростерналните струми е предпоставка за незабавно оперативно лечение, като препоръката е да бъде изпълнявано от хирурзи с достатъчно опит в тази насока, познаващи особеностите на тиреоидната хирургия.

________________

Retrosternal localization of thyroid pathology is not rare. We present a retrospective 20-years’ research on 4225 patients with different thyroid diseases. 803 of them were with a different level/stage) of retro sternal localization of the gland. Our analysis reveals that the possibility of malignancy and difficult diagnosis make surgical treatment obligatory. It should be performed only by experienced in thyroid surgery specialists.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Следоперативни усложнения при радикално оперирани болни с недребноклетъчен рак на белия дроб

А. Учиков 1, Ив. Димитров 1, Ил. Баташки 2, Б. Тодоров 1, Г. Паскалев 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

2 Университетска болница „Св. Георги“ – Пловдив

 

Postoperative Complications in Radically Operated Patients with Non-small Cell Lung Cancer

A. Uchikov 1, Iv. Dimitrov 1, Il. Batashki 2, B. Todorov 1, G. Paskalev 1

1 Clinic of Thoraco-Abdominal Surgery, University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

2 University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

________________

УВОД: Белодробният рак заема първо място като причина за смърт сред злокачествените заболявания. Въпреки напредъка на медицината едва 22% от всички заболели с белодробен рак подлежат на радикално оперативно лечение. Следоперативната смъртност и усложнения остават сравнително високи.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Разглеждаме 320 пациента, оперирани в клиниката за периода 2001–2005 г. При 136 пациента е извършена лобектомия, при 158 – пулмонектомия, при 22 – билобектомия, и при 4 – атипична белодробна резекция.

РЕЗУЛТАТИ: Усложнения наблюдавахме при 63 (19,61%) болни. Девет (2,81%) починаха в първите 10 дни след операцията. При 5 (1,56%) се образуваха бронхиални фистули, при 14 (4,37%) – възпалителни белодробни усложнения, при 26 (8,12%) – ателектаза на белия дроб, 6 (1,87%) развиха следоперативен емпием, а 3 (0,93%) – супорация на оперативната рана.

ИЗВОДИ: Следоперативните усложнения при радикално оперираните болни с белодробен рак остават сравнително високи. От съществено значение за тяхното намаляване е правилното предоперативно прецизиране на болните и предоперативната им подготовка.

________________

SUMMARY: Lung cancer is the leading cause of cancer death. Despite the advances in medicine only 22% of the patients with lung cancer are candidates for radical operative treatment. Postoperative complications and mortality remain relatively high.

MATERIAL AND METHODS: We present 320 patients, operated in our clinic for the period 2001-2005. 136 patients underwent lobectomy, 158 – pulmonectomy, 22 – bilobectomy, and 4 – wedge resection.

RESULTS: Postoperative complications occurred in 63 (19,61%) patients. Nine deaths (2,81%) occurred within 10 days after the operation. Five patients (1,56%) developed bronchopleural fistula. We observed inflammatory pulmonary complications in 14 (4,37%), atelectasis in 26 (8,12%), postoperative empyema in 6 (1,87%), and wound infection in 3 (0,93%) patients.

CONCLUSIONS: The postoperative complications in radically operated patients with lung cancer remain relatively frequent. Precise preoperative evaluation and assessment of the patients are crucial to lower the risk of postoperative complications.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Миниинвазивен открит достъп в тиреоидната хирургия – същност, показания и ефективност

Р. Ненков 1, Р. Радев 1, Р. Маджов 2

1 Клиника по гръдна хирургия, Втора клиника по хирургия

2 УМБАЛ „Св. Марина“, МУ – Варна

 

Minimally Invasive Open Access Thyoid Surgery – Main Point, Indications and Еffectiveness

R. Nenkov 1, R. Radev 1, R. Madzhov 2

1 Clinic of Thoracic Surgery, ІІ Surgery Cliniс

2 UMHAT “Sv. Marina”, Medical University, Varna

________________

През последните години в хирургичното лечение на възловидните заболявания на щитовидната жлеза навлязоха нови, миниинвазивни методи – ендоскопски, видеоасистирани и открити, неендоскопски.

Цел: Да се анализират показанията и ефективността на миниинвазивния открит достъп (МИОД) в тиреоидната хирургия.

Пациенти и методи: За период от четири години в клиниката са оперирани 395 пациенти с МИОД – 368 (93,2%) жени и 27 (6,8%) мъже, на възраст от 17 до 65 г., с размер на доминантн ия възел до 3,5 см. Предоперативно при всички пациенти е извършена ехография на щитовидната жлеза. ТАБ е извършена при 121 (30,6%) от болните. При всички оперирани е използван централен достъп, като размерът на шийния кожен разрез е измерван в началото, в края на операцията и на четвъртия следоперативен ден, при сваляне на конците.

Резултати: Парциална резекция на един, съответно двата лоба е извършена при 59 и 17 болни; субтотална резекция на лоб – при 106 болни, лобектомия – при 111 болни; лобектомия съответно с парциална и субтотална резекция на другия дял е извършена при 34 и 15 болни; субтотална резекция на щитовидната жлеза – при 25 и тиреоидектомия – при 28 болни. Нодозна струма е установена при 168 болни – 99 със солитарен и 69 с полинодозен вариант; базедовифицирала нодозна струма – при 13 болни; фоликуларен аденом – при 175; тиреоидит на Хашимото – при 11 и тиреоиден карцином – при 28 болни. Прави се сравнитeлен анализ на основните пери- и следоперативни показатели спрямо група болни, оперирани с конвенционален достъп.

Безспорни предимства на методиката са минималният шиен разрез, възможността за извършване на всички по обем резекции, съпоставимостта на оперативното време спрямо конвенционалните резекции, минималният следоперативен период, безспорно по-добрият козметичен резултат.

Заключение: Нашият опит показва, че МИОД в тиреоидната хирургия представлява семпла, безопасна и ефективна хирургическа техника, с много добър козметичен резултат, при добре подбрани пациенти, с малки до средно големи тиреоидни възли, като съчетава предимствата на ендоскопските резекции и конвенционалната класическа техника.

________________

Various new, minimally invasive techniques, using endoscopic, video-assisted and non-endoscopic, open access have recently appeared in the surgical treatment of nodular thyroid disease.

Aim of this study is to examine the feasibility, indications and efficacy of the minimally invasive open approach (MOATS) in the thyroid surgery.

Patients and methods: 395 patients (368 (93.2%) females and 27 (6.8%) males, age 17 to 65 years with size of the dominant thyroid nodule less than 3.5 cm have been operated on in our institution over a four years period, using minimally invasive open access thyroid surgery. Preoperative ultrasound examination of the thyroid gland was performed in all patients and FNAB – in 121 (30.6%) of the cases. Central cervical access has been used in all patients. The surgical incision size has been measured in the beginning and at the end of the procedure, on the fourth day and when the sutures have been removed.

Results: Partial thyroid resection of one or both thyroid lobes has been performed in 59, respectively in 17 patients; subtotal lobar resection in 106 patients; lobectomy – in 111 patients; lobectomy with partial or subtotal resection of the opposite lobe – in 34, respectively 15 patients; subtotal bilateral thyroid resection – in 25 patients and thyroidectomy in 28 patients. Pathological examination revealed nodular goiter in 168 patients (solitary variant in 99 and multinodular – in 69 patients); toxic nodular goiter – in 13 patients; follicular adenoma – in 175 patients; Hashimoto thyroiditis – in 11 and thyroid carcinoma – in 28 patients.

Main peri- and postoperative parameters have been compared with those of a group of patients (well matched by sex, age, nodule size and pathological findings) in witch conventional approach has been used. Minimal collar incision and scar, possibility to apply any extent of surgery witch may be necessary, comparable operative time with the conventional method and good cosmetic results are the undoubtedly good advantages of the technique.

Conclusions: Our experience demonstrates that the minimally invasive open access in the thyroid surgery is a simple, safe and effective surgical technique, with very satisfactory cosmetic results in properly selected patients with small to middle-size thyroid nodules. The technique combines the advantages of an endoscopic resection with those of the conventional, classic technique.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Неспецифична анаеробна инфекция. Локализация и лечение на 38 случая

Л. Д. Атанасов, Д. Шопов

МБАЛ АД – Хасково

 

Non-specific Anaerobic Infection. Localization and Treatment of 38 Cases

L. D. Atanasov, D. Shopov

MHAT – Haskovo

________________

Инфекция у човека, причинена от анаеробни микроорганизми, се среща все по-често. Първото съобщение за този вид инфекция е направено през 1896 г. от В.Х. Велх и С. Флекснер при перитонит, причинен от Clostridium Welhe.

Развитието на процеса е много бързо. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните белези и чрез микробиологично доказване на причинителя. Лечението е хирургично отстраняване на поразените зони и фармакотерапевтични средства.

В настоящата работа обсъждаме материал от 38 болни с анаеробна инфекция на тъканите с различна локализация, лекувани от нас за периода 1986–2007 г.

От лекуваните болни 7 са деца до 18 години и 31 са възраст-ни. 13 от болните са мъже и 25 са жени. При 11 от болните инфекцията започва спонтанно или след манипулация и при 27 след оперативна интервенция.

The infection in humans, caused by anaerobic microorganisms, appears more often recently. The first announcement of such type of infection is made in 1896 by Welch W. H., and Flexner S. with peritonitis, caused by Clostridium Welhe.

________________

The development of the process is very fast. The diagnosis is set on the grounds of clinical features and through microbiological proof of the cause agent. The treatment is surgical removal of attacked zones and pharmacy-therapeutic means.

This work discusses material of 38 patients-children with anaerobic infection of tissues with different

localization, treated by us in the period 1986–2007. Of the treated patients 7 are children under 18 and 31 are adults. 13 of the patients are men and 25 are women. 11 of the patients started the infection spontaneously or after manipulation and in 27 cases after surgical intervention.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Компютър томографски промени при обструкция на аортни съдови клонове и органна малперфузия при пациенти с аортна дисекация

М. Недевска 1, Ю. Джоргова 2, Г. Начев 3

1 Сектор по компютърна томография, 2 Клиника по кардиология, 3 Клиника по кардиохирургия

Университетска болница „Св. Екатерина“, София

 

MDCT Features of Visceral Vessel Occlusion and Malperfusion of the Parenchyma in Abdominal Organs

М. Nedevska 1, U. Dzhorgova 2, G. Nachev 3

1 Department of Computed Tomography , 2 Cardiology Department , 3 Department of Cardio-Thoracic Surgery

University Hospital „St. Ekaterina“, Sofia

________________

Цел: Целта на това изследване е да опише промените, наблюдавани при многосрезова компютърна томография (МСКТ) на обструкция на аортни съдови клонове и органна малперфузия при пациенти с аортна дисекация.

Материал и метод: За периода 01.2005–05.2008 г. в болница „Св. Екатерина“ бяха приети и изследвани с многосрезова КТ общо 153 пациенти с аортна дисекация (АД). Настоящото изследване е ретроспективен анализ на 95 от тях, при които дисекацията ангажира гръдна и абдоминална аорта. Разгледаха се КТ промени, наблюдавани в клоновете на аортата и абдоминалните паренхимни органи – наличие на дисекация в лумена на висцералния съдов клон, компресия на истинския лумен в абдоминална аорта, слабо контрастиране на паренхима на абдоминалните органи. Анализираха се клиничните белези, методите на лечение и вътреболничната смъртност.

Резултати: В групата от 95 пациенти с АД белези на исхемия се наблюдаваха при 39 (41%). Най-често наблюдавана е критична исхемия на долните крайници – 31 (79.5%) случая, остра ренална исхемия – 19 (48.7%), последвана от остра мезентериална исхемия – в 12 (30.7%) и най-рядко наблюдавана е спинална исхемия – в 5 (12.8%).

Общата вътреболнична смъртност сред пациентите с клинични изявена висцерална и периферна исхемия е 38.5% (15), като в 7 от тях причината за настъпване на смъртта е руптура на аортата преди започване на лечението. Постпроцедурната смъртност (следоперативно и ендоваскуларно лечение) е 20.5% (8).

При 56 (59%) не се откриват белези на исхемия. Общата вътреболнична смъртност в тази група е 16% (9/56).

Заключение: Една от целите на модерната медицина е постигането на ранна и точна диагностика на исхемичните – висцерални и периферни – усложнения в хода на АД. МСКТ ангиография е ценен диагностичен метод, разкриващ както ангажирането на аортни съдови клонове, така и последващи промени в перфузията на абдоминалните органи.

________________

Objective: The purpose of our study was to describe CT features of aortic branch vessel occlusion and abdominal malperfusion in patients with aortic dissection (AD).

Material and Methods: Between 01.2005 and 05.2008 in Hospital “St. Ekaterina” 153 patients with aortic dissection underwent multidetector CT. We retrospectively included in present study 95 patients with type I and III AD, with involvement of the abdominal aorta. We analyzed abdominal CT vessel and parenchymal abnormalities, including the presence of dissected abdominal aortic branches, a compressed aortic lumen, and low enhancement of the parenchyma in abdominal organs. Clinical features, methods of treatments, and in-hospital mortality was analyzed.

Resilts: Clinical signs of malperfusion occurred in 39 (41%) of 95 patients presenting with AD. Iliofemoral malperfusion was the most common occurred ischemic syndrome and was observed in 31 cases, followed by renal – in 19 cases and mesenterial ischemia – in 12 cases. Spinal ischemia was the most rare – 5 cases.

In-hospital mortality was 38.5% in patients presenting with any malperfusion syndrome, as in 7 of them we observed aortic rupture, before initial treatment.

Post-treatment mortality was 20.5%. 16% was the mortality rate among patiens without ischemia.

Conclusion: Early and precise diagnosis of ischemic abdominal and peripheral complications in patients with AD is the main goal of contemporary medicine. Multislice Computed Tomography is valuable imaging method in the evaluation of patient with AD, providing important information about aortic visceral branches and abdominal organs.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Рак на стомаха – японска класификация, сентинелни лимфни възли и лимфна дисекция

Н. Яръмов, К. Ангелов, Св. Тошев, М. Соколов

Клиника по хирургия, Университетска болница „Александровска“ – София

 

Gastric Cancer – Japanesee Classification, Sentinel Lymph Nodes and Lymph Dissection

N. Yaramov, K. Angelov, Sv. Toshev, M. Sokolov

Surgical Clinic, University Hospital „Aleksandrovska“ – Sofia

________________

Целта на Японската класификация е да предостави общия език за клиничното и патологичното описание на рака на стомаха, като по този начин допринесе за продължителните изследвания и подобрения в лечението и диагностиката. Лимфната дисекция се смята за ефективен хирургичен метод при лечението на рака на стомаха в Япония. Тя намалява честотата на рецидивите и повишава преживяемостта. Японският тип систематична D2 лимфаденектомия сега попада в полезрението на западните хирурзи, занимаващи се с лечението на рака на стомаха. Все пак тази хирургична интервенция не е лесна за изпълнение и е необходимо да бъде извършвана от опитен хирург. Въпреки това се прилага и биопсията на сентинелни лимфни възли с цел да се намали обемът на лимфната дисекция. Това е така поради факта, че лимфният дренаж на стомаха е съставен от твърде сложни лимфни пътища, а честотата на скип метастазирането и наличието на микрометастазите е висока.

________________

The aim of Japanese Classification is to provide a common language for the clinical and pathological description of gastric cancer and thereby contribute to continued research and improvements in treatment and diagnosis. Lymph-node dissection has been regarded as an effective surgical treatment for gastric cancer in Japan. It reduces local recurrences and improves survival rate. Japanese-style systematic D2 lymphadenectomy is now being ontroduced in western countries for treatment of gastric cancer. This surgical procedure, however, is not simple and shoul be performed by experienced surgeons. And it is too early to apply sentinel node biopsy for reducing extent of lymphadenectomy because of so complicated lymphatic streams from the stomach and frequent skip- and micrometastases.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Психологически аспекти на предоперативната тревожност

М. Атанасова

Клиника по хирургични заболявания, УМБАЛ „Александровска“ – София

 

Psychological Aspects of Preoperative Anxiety

M. Atanasova

Department of Surgery, Clinic for Surgical Diseases, University Hospital „Alexandrovska“ – Sofia

________________

Резюме: Хоспитализацията на болните по повод на хирургическа интервенция се приема за стресогенна ситуация, провокираща достигане на значително ниво на тревожност. Тревожността представлява неприятно емоционално състоя ние, което може да накара болния да се откаже от планова операция. Предоперативната тревожност оказва влияние както върху увода в анестезия, така и върху възстановителния период. Съществуват множество изследвания в клиничната практика, проведени с цел идентифициране на рисковите фактори на предоперативната тревожност. В литературата съществуват множество примери за корелация между нивата на предоперативната тревожност и силата на следоперативната болка. Предоперативната тревожност е предполагаем фактор, оказващ влияние върху следоперативното гадене и повръщане. Предоперативната тревожност се явява голямо предизвикателство за анестезиолога. Въпросите за идентифицирането на характеристиките на пациентите, които предразполагат към по-високи нива на тревожност, както и качественото, и количественото и` описание, остават открити.

________________

Abstract: Admission to hospital for surgery is universally accepted as a stressful situation, provoking a certain level of anxiety in all patients. Anxiety is an unpleasant emotion and may cause patients to avoid planned operation. It also may adversely influence anesthetic induction and patient recovery. Many studies are performed to identify and quantify the risk factors of preoperative anxiety. A multitude of research has shown a positive correlation between preoperative anxiety and postoperative pain. Preoperative anxiety has been suggested as a predictor of postoperative nausea and vomiting. Preoperative anxiety is a great challenge for the anesthesiologist. There are many opened questions about the identification certain patient characteristics that predispose to high anxiety and desc ription the quantity and quality of anxiety that patients experience preoperatively.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Диагностични критерии при определяне на индикации за реваскуларизация на артерия профунда феморис

В. Говедарски, Ст. Генадиев, Вл. Галачев, Т. Захариев, Г. Начев

УНСБАЛ „Св. Екатерина“, София

 

Diagnostic Criteria when Establishing Indications for Revascularisation of Profunda Femoris Artery

V. Govedarski, St. Genadiev, Vl. Galachev, T. Zahariev, G. Nachev

Department of Surgery, Clinic for Surgical Diseases, University Hospital „Alexandrovska“, Sofia

________________

При пациенти с хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) най-често се засяга аорто-илиачния и/или феморо-поплитеалния сегмент. В по-голямата част от пациентите с тромбоза на артерия феморалис суперфициалис, системата на артерия профунда феморис е пощадена от атеросклеротичния процес. При 30% от пациентите с диабет и при 9% от пациентите без диабет се намират атеросклеротични лезии на АПФ, като най-често се засяга остиумът и проксималната част, а по-рядко дисталният сегмент или някои от клоновете. Реваскуларизацията на артерия профунда феморис е важен оперативен метод, особено в голям брой случаи, когато е изключена възможност за друга реконструкция на магистралните артерии на долните крайници.

В тази статия описваме различни диагностични тестове и критерии, които използваме за определяне на пациенти, подходящи за профундопластика – сегментни налягания, ангиография, доплеров триплекс скен.

________________

In patients with chronic limb ischemia (CLI) the atherosclerotic process involves the aorto-iliac and/or the femoro-popliteal segment. In most cases there are steno-occlusive lesions of the superficial femoral artery but the profunda femoris artery is often spared. In 30% of the diabetic patients and in 9% of the non-diabetic there are lesions of the profunda femoris artery which are mainly ostial or can be found at the most proximal part. The revascularization of the profunda femoris artery is an important operative method expecially in many cases where there is no other possibility of vascular reconstructive operation.

In this paper we discuss different diagnostic tests and criteria, which we used when deciding which patiens are suitable for profundoplasty – segmental pressures, angiography, Doppler triplex scan.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Хиперперфузионен синдром след тромбендартеректомия на артерия каротис

А. Тонев, Х. Стоянов, Т. Захариев

Клиника по съдова хирургия и ангеология

УНСБАЛ „Св. Екатерина“ – София

 

Hyperperfusion Syndrome after Carotid Endarterectomy

A. Tonev, H. Stoyanov, T. Zahariev

Department of Vascular Surgery and Angiology

University Hospital “St. Ekaterina” – Sofia

________________

Хиперперфузионният синдром е усложнение с честота около 3% с неясни етиологични фактори, който най-често води до тежък неврологичен дефицит и/или смърт за пациента. Симптомите на изява са най-често главоболие, припадъци, замаяност, фокални неврологични симптоми до интрацеребрална хеморагия. Превенцията и контролът му се осъществяват чрез активно мониториране на интракраниалния кръвоток и системното артериално налягане. Хиперперфузионният синдром може да се изяви с или без хеморагия. Представяме клиничен случай на хиперперфузионе н синдром след каротидна реваскуларизация: касае се за 59-годишен пациент, опериран в клиниката по „Съдова хирургия и ангеология“ към УНСБАЛ „Св. Екатерина“, с тромбоза на едната каротидна артерия и стеноза на другата, с преживяни два мозъчни инсулта. В ранния следоперативен период пациентът разви картината на будна кома с квадрипареза и дясна плегия. На 14-ти следоперативен ден пациентът бе изписан от клиниката в подобрено състояние и насочен за наблюдение от лекуващия го невролог.

________________

Hyperperfusion syndrome is a complication with frequency about 3 per cent and unclear etiological factors who mostly lead to hard neurological deficit and/or death for the patient. Symptoms are headaches, fits, confusion, focal neurological sings to intracerebral hemorrhage. The prevention and control are accomplished by active monitoring of intracranial blood flow and systolic blood pressure. Hyperperfusion syndrome can be clinicaly performed with or without hemorrhage. We present a case of hyperperfusion syndrome after carotid endarterectomy of 59 years old man operated at the Department of Vascular surgery and Angiology of “St. Ekaterina” hospital. The patient had thrombosis of one carotid artery and stenosis of the other and two old cerebral infarctions. In the early postoperative period the patient developed a clinical picture of awake coma with quadriparesis and right plegia. On the 14-th day after the surgical intervention the patient left the clinic in better condition and was directed to his neurologist for observation.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Опит за етиопатогенетично третиране на остра мезентериална исхемия – съчетаване на тънкочревна резекция със стениране на горната артерия

Н. Дамянов 1, М. Лилов 2, М. Табаков 1, Н. Младенов 3

1 Катедра „Спешна медицина“, Клиника по спешна хирургия, ВМА – София

2 Катедра „Образна диагностика“, ВМА – София

3 Катера „Анестезиология и интензивно лечение“, ВМА – София

 

Attempt for Etiopathogenic Treatment of Acute Superior Mesenteric Artery Occlusion by Cobination of Small Bowel Resection and Percutaneous Artery Stenting

N. Damyanov 1, M. Lilov 2, M.Tabakov 1, N. Mladenov 3

1 Clinic of Emergency Surgery, Department of Emergency Medicine, Military Medical Academy – Sofia

2 Department of Radiology, Military Medical Academy – Sofia

3 Department of Anesthesiology and Intensive care, Military Medical Academy – Sofia

________________

Мезентериалната тромбоза е животозастрашаващо спешно състояние, отличаващо се с нетипична клинична картина, трудна диагностика, и все още висок леталитет. Незвисимо от етиологичните причини, прогнозата зависи до голяма степен от своевременното поставяне на диагнозата и започване на лечение с цел да се предотврати или ограничи чревната некроза. Задълбочаването на познанията относно патофизиологията на мезентериалната исхемия доведоха до развитието на нови терапевтични методи, като при определени обстоятелства е показано само медикаментозно лечение. Много по-често обаче хирургическата интервенция единствено дава шанс за благоприятен изход. Перкутанните ангиографски процедури навлизат все по-широко в диагностиката и лечението на нарушенията на мезентериалното кръвообращение. Единствено тясното взаимодействие между хирурзи, радиолози, интернисти и реаниматори би могло да подобри прогнозата на това тежко заболяване. Този извод се потвърждава и от представения от нас клиничен случай.

________________

Acute mesenteric ischemia secondary to arterial occlusion is a highly lethal condition, mandating early diagnosis and prompt therapy, to prevent, or at least to minimize, bowel infarction. Progress in understanding the pathophysiology of mesenteric ischaemia has led to novel methods of treatment, so that in some circumstances therapy may be purely medical. More often surgery is demanded and is frequently life saving. Percutaneous transcatheter procedures are increasingly employed in both diagnosis and treatment. Close collaboration between surgeons, radiologists, physicians and anesthesiologists is therefore necessary if clinical outcome is to be improved. This conclusion is drawn by the presented case report.

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________