Начало
  За списанието
  Издателство
  Адрес за кореспонденция
  Университетска катедра по хирургия
 
 
 
 
 

Том LXIV 2008 Брой 3 – Съдържание и абстракти

 

СТАТИИ

Д. Петров, В. Станоев, М. Вуков, М. Плочев, Е. Горанов, В. Джамбазов - Хирургично лечение на белодробните метастази – оперативни методики, ранни и отдалечени резултати

А. Димов - Оценка на риска от малигнизация при интрадуктален папилом на гърдата

Д. Петров, Е. Горанов - Спонтанен пневмомедиастинум: клиника, диагностикаи лечение

А. Учиков, Ив. Димитров, Д. Терзиева, Н. Матева, Д. Кузнанова, А. Баташки - Диагностична стойност на серумните туморни маркери CEA и CYFRA 21-1 при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином

Р. Романски, В. Свещаров, В. Петров, Р. Угринов, Д. Евстатиев - Пластично възстановяване на дефекти в областта на главата и шията посредством микросъдови свободни ламба

А. Кленова, А. Балабанова - Консервативно лечение на спиноцелуларния карцином на аналния канал – кратък обзор и доклад по повод 6 случая

Р. Ненков, Р. Радев, Р. Маджов, В. Игнатов - Миниинвазивни открити тиреоидни резекции с хармоничен скалпел

Ал. Петков, Т. Ефтимов, И. Хаджиангелов, И. Иванов - Хирургично лечение на шийната спондилоза

Б. Хаджиев - Лечение на хронични аноректални фистули чрез залепване с фибриново лепило

ОБЗОРИ

Л. Велчев - Билиарни усложнения след чернодробна трансплантация

 

СЛУЧИ ОТ ПРАКТИКАТА

М. Кътева - Ретроградно метакарпално неврокутанно ламбо

Д. Кръстев, А. Палов, Д. Хинова, А. Апостолов, В. Овчаров, Н. Кръстев - Ganglion trigeminale

 

РЕЦЕНЗИИ

Н. Яръмов - Ректо-перинеални (аноректални) абсцеси и фистули (автор д-р Цанко Николов Цанков, д.м.)

 

ЮБИЛЕЙ

Професор д-р Петър Учиков, дмн, на 70 години

 

В ПАМЕТ НА

100 години от рождението на великия руски учен и хирург - академик Б.В. Петровски

 

__________________________________________________________________________________

Хирургично лечение на белодробните метастази – оперативни методики, ранни и отдалечени резултати

Д. Петров, В. Станоев, М. Вуков 1, М. Плочев, Е. Горанов, В. Джамбазов

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, Медицински университет – София

1 Национален център по здравна информация при Министерство на здравеопазването – София

Surgical Treatment of Pulmonary Metastases – Surgical Methods, Early and Long-Term Results

D. Petrov, V. Stanoev, M. Vukov 1, M. Plochev, E. Goranov, V. Dzhambazov

Thoracic Surgery Department, Sveta Sofia University Hospital for Pulmunary Deseases, Medical University – Sofia

1 National Center of Health Information, Munistry of Health – Sofia

________________

Цел: Да се направи ретроспективно проучване на резултатите от оперативното лечение на белодробните метастази при първично огнище с извънбелодробна локализация.

Методи: В КГХ за периода януари 1996 г. до декември 2006 г. бяха оперирани 45 пациенти по повод белодробни метастази.От тях 22 (48.9%) са мъже и 23 (51.1%) са жени на средната възраст 51.6 години. При 34 (75.6%) болни беше направена едностранна операция, а останалите 11 (24.4%) бяха оперирани по повод на двустранни метастази. При 8 (17.8%) от тях операцията беше на един етап, при 3 (6.7%) се извърши на два етапа. Достъпът при 6 (13.3%) от едноетапните беше стернотомия, при 2 (4.4%) – двустранни торакотомии. При едностранните локализации са извършени 23 (51.1%) метастазектомии, 7 (15.6%) лобектомии, 2 (4.4%) разширени лобектомии, 1 (2.2%) лобектомия с резекция и пластика на бронха и 1 (2.2%) пирамидектомия. Достъпът при 6 (13.3%) от операциите беше видеоасистирана торакална хирургия (VATS). От двустранните лезии при всички стернотомии са извършени метастазектомии. При едноетапните двустранни торакотомии в единия случай са извършени двустранни метастазектомии, а в другия дясна лобектомия с метастазектомия вляво.

Резултати: Не беше наблюдавана 30-дневна следоперативна смъртност. В 3 (6.7%) случая имаше малки усложнения. Средният брой на намерените метастази беше 2.3 (от 1 до 7). При 15 (33.3%) пациенти първичният тумор беше колоректален карцином, при 5 (12.1%) бъбречен карцином, при 6 (13.3%) карцином на гърдата, при 6 (13.3%) фибросарком на меките тъкани на крайниците, при 4 (8.9%) карцином на матката, при 4 (8.9%) остеосарком, при 1 (2.2%) меланом, по 1 (2.2%) път първичното огнище беше в стомах, надбъбрек, слюнчена жлеза и щитовидна жлеза. При всички пациенти беше осъществено aдекватено отстраняване на белодробните лезии и медиастинална лимфна дисекция, като при 5 (12.1%) от тях се установиха метастатични промени в лимфните колектори. Към края на проучването 01.01.2008 г. са живи 19 (42.2%) пациенти. Медианата на преживяемостта е 38 месеца с 95% Доверителен интервал (33–43). Установено бе, че полът (р=0.194), големината на метастазите (р=0.211), наличието на метастатично ангажиране на медиастиналните лимфни възли (p=0.102), инициалните клинични симптоми (р=0.233) и стадият на първичното огнище (р=0.091) не могат да се приемат като прогностични фактори поради липса на статистически достоверност. Хистологията на първичното огнище (р=0.0275) със статистически значимо влияе върху прогнозата, но поради малкия брой случаи в отделните групи резултатите трябва да се интерпретират с внимание. Съществува статистически значима зависимост на следоперативната преживяемост от продължителността на свободния от заболяване интервал (р=0.0348) и от броя на метастазите над 3 (р=0.0456).

Заключение: Хирургичното лечение е интегрална част от мултимодалното лечение на белодробните метастази, свързано с ниска честота на усложненията и добри дългосрочни резултати. Основни фактори за преживяемостта са резектабилността на метастазите, продължителността на свободния от заболяване интервал и броят на метастазите.

________________

Aim: To retrospectively evaluate the postoperative results after surgery for lung metastases from extrapulmonary origin.

Methods: A total of 45 patients were operated on for lung metastases between Jan 1996 and Dec 2006. They were 22 (48.9%) male and 23 (51.1%) female with a mean age of 51.6 years. Unilateral operation was carried out in 34 (75.6%) of the patients and another 11 (24.4%) patients were operated on for bilateral metastases. In 8 of them a one-stage operation was performed via median sternotomy (6) and bilateral successive thoracotomies (2). Two-stage strategy was applied in 3 patients. Metastasectomy via sternotomy as a surgical procedure was performed in all cases with bilateral lesions. In one case with one-stage successive thoracotomies a lobectomy and metastasectomy were used. In the group of unilateral operation the following procedures were carried out: metastasectomy in 23 (51%), lobectomy in 7 (15.6%), extended lobectomy in 2 (4.4%), sleeve lobectomy in 1 (2.2%) and polysegmental resection in 1 (2.2%). VATS was applied in 6 (13.3%) patients.

Results: No 30-day postoperative mortality was faced. There were 3 (6.7%) minor postoperative complications. The mean number of resected metastases was 2.3 per patient. The primary tumor sites were as follow: colorectal carcinoma - 15 (33.3%); renal carcinoma - 5 (12.1%); breast carcinoma - 6 (13.3%); soft tissue fibrosarcoma-6 (13.3%); osteosarcoma - 4 (8.9%); melanoma - 1 (2.2%); gastric carcinoma -1 (2.2%), thyreoid gland carcinoma - 1 (2.2%); suprarenal carcinoma - 1 (2.2%) and carcinoma of salivary gland type - 1 (2.2%). Mediastinal lymph nodes dissection was carried out in all patients and in 5 (12.1%) was found a metastatic mediastinal lymph nodes involvement. Adequate control of primary site tumor was achieved in all patients. Until the end of the study 01.01.2008 г. 19 (42.2%) of the patients are alive. The median survival was 38 months with 95% Confidence Interval (33-43). The gender (р=0.194), metastases diameter (р=0.211), mediastinal lymphnode involvement (p=0.102), initial clinical symptoms (р=0.233) and the primary site stage (р=0.091) can not be considered as a prognostic factors. The prognosis was significantly influenced by histology (р=0.0275), but because of small number of cases in the grоups result should be interpreted with caution. The disease free interval (р=0.0348) and metastases number > 3 (р=0.0456) are considered prognostic factors. Conclusion: Surgery is an integral part of multimodality treatment of lung metastases with low postoperative complication rate and good long-term results. Respectability, “disease free interval” and number of metastases are considered to be the main postoperative prognostic factors.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Оценка на риска от малигнизация при интрадуктален папилом на гърдата

А. Димов

Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар – Стара Загора

 

Risk Evaluation for Malignant Transformation Breast Intraductal Papiloma

A. Dimov

Inter-District Dispensary for Oncological Diseases with Inpatient Hospital – Stara Zagora

________________

Целта на настоящото съобщение е да представи съобразно нашия материал риска от малигнизация при болните с интрадуктална папиломатоза. За периода 1994–2005 г. ние приехме, изследвахме и оперирахме 277 жени с патологична секреция от зърното на гърдата. При 217 жени секрецията е едностранна, при другите 60 е двустранна. Основните методи на изследване бяха дуктографията на едната или двете гърди; физикалното изследване и цитологията от секрета. С най-голяма доказателствена стойност си остава цитологичното изследване. Никоя от болните не бе със солитарен папилом. От всичките 277 жени с мултиплени, малки, по-периферно разположени папиломи, карцином открихме при 3 случая – един интрадуктален неинвазивен и 2 инвазивни дуктални карцинома, което даде малигнен потенциал при нашите болни 1,1%.

________________

Aim: To evaluate the risk evaluation for malignant transformation breast intraductal papiloma.

Materials and methods: 277 women with pathologic nipple discharge were evaluated and operated on during 1994–2005.

Nipple discharge was unilateral in 217 patients and bilateral in 60. The main diagnostic methods were clinical examination, ductography, discharge cytology. Cytologycal test was of greatest evidence. All 277 women were with small multiple papillomes. We found carcinoma in only 3 cases – 1 intraductal and 2 invasive ductal carcinomas.

Conclusion: According to our results 1,1% of our patient were with malignant potential.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Спонтанен пневмомедиастинум: клиника, диагностика и лечение

Д. Петров, Е. Горанов

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, МУ – София

 

Spontaneous Рneumomediastinum: Clinic, Diagnostics and Treatment

D. Petrov, E. Goranov

Clinic of Pulmonary Surgery and DU, SHATPulmD „Sveta Sofia", Medical University – Sofia

________________

Спонтанният пневмомедиастинум (СПМ) е рядко срещано доброкачествено разтройство с ограничено разпространение, което обикновено се проявява при млади хора без никаква очевидна причина или заболяване. Целта на това изследване бе да представи нашия опит при диагностиката и терапевтичното поведение на това заболяване. Ретроспективно бе проучена серия от 4 случая със СПМ, които са диагностицирани и лекувани в КГХ при СБАЛББ „Света София“ за периода 2000-2006. Те бяха 3 мъже и 1 жена на средна възраст от 17,5 години (между 15 и 21 години). Преобладаващият симптом в нашата група бе острата болка в гърдите. Всички пациенти развиха клинично доказан подкожен емфизем. При диагностицирането на всички случаи бяха използвани торакална рентгенография и компютърна томография (КТ). Езофагография и флексибилна бронхоскопия бяха използвани при всички случаи. Всички пациенти бяха подложени на консервативно лечение. Средният болничен престой беше 1,5 дни (между 1 и 2 дни). През следващите 1 до 6 години при нашите пациенти не беше отчетена повторна поява на СПМ, нито повторно приемане в болница по същатата причина. В заключение, СПМ е следствие на алвеоларна руптура към белодробния итерститициум. Има много клинични особености, които налагат да се подхожда с голямо съмнение за сериозни интраторакални увреди. Винаги трябва да се правят рентгенография и КТ на гръдния кош. Хоспитализацията и агресивното лечение трябва да бъдат ограничени. СПМ отговаря добре на консервативно лечение и има доброкачествен естествен изход.

________________

Spontaneous pneumomediastinum (SPM) is an uncommon, benign, self-limited disorder that usually occurs in young adults without any apparent precipitating factor or disease. The purpose of this study was to review our experience in dealing with this entity and detail a reasonable course of assessment and management. A retrospective case series of 4 patients with SPM were diagnosed and treated in a Thoraci Surgery Department at Saint Sofia Pulmonary Hospital between 2000 and 2006. The patiets’ group included 3 male and 1 female with a mean age of 17.5 years (between 15 and 21). Acute onset chest pain was the predominant symptom at presentation. All of the patients developed clinically evident subcutaneous emphysema. Chest radiography and computerized tomography (CT) were diagnostic in all cases. Esophagogram and flexible bronchoscopy were used in all cases as well. All 4 patients were admitted to the hospital. Their mean hospital stay was 1.5 (between 1 and 2) days. All patients were conservatively treated. In a follow-up of 1–6 years no complications or recurrences were observed. In conclusion, SPM follows alveolar rupture in the pulmonary interstitium. It has a wide range of clinical features necessitating a high index of suspicion. Chest X-ray and CT scan should be always performed. Hospitalization and aggressive approach should be limited. SPM responds well to conservative treatment and follows a benign natural course.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Диагностична стойност на серумните туморни маркери CEA и CYFRA 21-1 при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином

А. Учиков 1, Ив. Димитров 1, Д. Терзиева 2, Н. Матева 3, Д. Кузнанова 2, А. Баташки 1

1 Клиника по гръдно-коремна хирургия – УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив

2 Централна клинична лаборатория – УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив

3 Катедра по Социална медицина и здравен мениджмънт – Медицински университет – Пловдив

 

Diagnostic value of the Serum Tumor Markers CEA and CYFRA 21-1 in Patients with non-small Cell Lung Cancer

A. Uchikov 1, Iv. Dimitrov 1, D. Terzieva 2, N. Mateva 3, D. Kuznanova 2, A. Batashki 1

1 Clinic of Thoraco-Abdominal Surgery – University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

2 Central Clinical Laboratory – University Hospital „Sveti Georgi“ – Plovdiv

3 Department of Social Medicine and Health Management – Medical University – Plovdiv

________________

Увод: Съществуват все повече данни, че туморните маркери дават ценна диагностична и прогностична информация при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином. Два от най-важните маркера при недребноклетъчния белодробен рак са СЕА и Cyfra 21-1.

Материал и методи: Разглеждаме 70 болни, оперирани в клиниката за периода 01.07.2007-01.03.2008 г. (57 мъже, 81,4% и 13 жени, 18,6%) на възраст от 46 до 75 години. Серумните нива на туморните маркери са изследвани предоперативно.

Резултати: При 26 пациента (37,1%) са установени завишени нива на СЕА, а при 48 пациента (68,5%) са установени завишени стойностти на Cyfra 21-1.

Изводи: Cyfra 21-1 е ценен маркер при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином. Cyfra 21-1 е с по-добра чувствителност и диагностична стойност в сравнение с СЕА при пациенти с белодробен карцином.

________________

Summary: There is growing evidence that tumor markers can provide valuable diagnostic and prognostic information in patients with non-small cell lung cancer.Two of the most important markers are CEA and CYFRA 21-1.

Materials and Methods: We present 70 patients, operated at our clinic between 01.07.2007 and 01.03.2008 (57 male, 81,4% and 13 female, 18,6%), age range: 46-75 years. Serum levels of the tumor markers were measured preoperatively.

Results: We found elevated levels of CEA at 26 patients (37,1%), and elevated levels of CYFRA 21-1 at 48 patients (68,5%).

Conclusions: CYFRA21-1 is a valuable tumor marker in patients with lung cancer. It has better sensitivity and diagnostic value in comparison with CEA in patients with non-small cell lung cancer.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Пластично възстановяване на дефекти в областта на главата и шията посредством микросъдови свободни ламба

Р. Романски 1, В. Свещаров 2, В. Петров 1, Р. Угринов 2, Д. Евстатиев 1

1 Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия, УМБАЛ – „Александровска“, София

2 Катедра по лицево-челюстна хирургия, МУ – София

 

Plastic Reconstruction of Defects in Head and Neck Region through Microsurgical Free Flaps

R. Romansky 1, V. Sveshtarov 2, V. Petrov 1, R. Ugrinov 2, D. Evstatiev 1

1 Clinic of Plastic-Reconstructive and Aesthetic Surgery, University Hospital – „Alexandrovska“, Sofia

2 Department of Maxillofacial Surgery, Medical University – Sofia

________________

Съвременните пластично-възстановителни методи включват приложението на микрохирургичните техники при реконструкция на различни по етиология тъканни дефекти. В определени случаи свободните ламба са единственото терапевтично решение, а в други те представляват алтернатива за постигане на най-добър функционален и естетически резултат от лечението. Възможността за пренос на разнообразни автоложни тъкани на микросъдова анастомоза обуславят широките индикации за приложение на методиката. Представяме няколко случая на невъзвратима загуба на тъкани в областта на главата и шията, вследствие на радикално лекувани злокачествени новообразувания, при които извършихме реконструкция със свободни ламба.

________________

The present reconstructive methods in plastic surgery include application of microsurgical techniques for reconstruction of tissue defects caused by various etiologic factors. In certain cases the free flaps turn to be the only therapeutic solution, or offer an alternative for achievement of a superior functional and aesthetic treatment. The opportunity for transfer of versatile tissues on microsurgical anastomoses, define the broad indications for the method application. We present several cases of free flap reconstructions of permanent tissue loss in head and neck region due to radical surgical treatment of neoplasms.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Консервативно лечение на спиноцелуларния карцином на аналния канал – кратък обзор и доклад по повод 6 случая

А. Кленова, А. Балабанова

Клиника по лъчелечение – София

Национална специализирана болница за активно лечение по онкология – София

 

Conservative Treatment of the Spinocellular Cancer of the Anal Canal – a Brief Survey and Report on 6 cases

A. Klenova, A. Balabanova

Clinic of Radiotherapy– Sofia

National Specialized Hospital of Oncology – Sofia

________________

Цел. Консервативното лечение на спиноцелуларните карци номи на аналния канал се превръща в терапевтичен стандарт и постепенно измества радикалната ампутация на ректума. Желанието ни е да запознаем медицинската общност в България с резултатите от прилаганата в много страни консервативна методика и с използваната от нас лечебна схема. Материал и методи: За периода януари–декември 2003 г. в Радиологична клиника при НСБАЛ по онкология, София, са лекувани 6 пациенти от женски пол с карцином на аналния канал. Туморите са доказани хистологично – G1-G2 спиноцелуларни карциноми, стадият на заболяването е определян с дигитално изследване, ендоректална ехография и спирален КТ. Пациентите са в стадий Т2-3, No, Mo (UICC 2002). Лечебната схема включва дефинитивно перкутанно лъчелечение и симултантна химиотерапия със Cisplatinum. За малкия таз и първичния тумор е приложена обща доза 50.4 Gу, 1.8 Gу за фракция, 5 фракции седмично; ингвиналните лимфни възли са облъчени с обща доза 41.4 Gу, 1.8 Gу за фракция, 5 фракции седмично. След 14 дни прекъсване на лечението първичният тумор е свръхдозиран с 16 Gy, 2 Gу за фракция, 5 фракции седмично. Cisplatinum е прилагана в 1-ви, 8-ми, 15-ти и 22-ри ден от лъчелечението в доза 35 мг/м2 дн., i.v. инфузия.

Резултати: При всички пациенти е отчетена пълна туморна регресия. Проследени средно 48 месеца, болните са без признаци на заболяването. Лечението се понася добре, острата токсичност е незначителна. Ранните лигавични лъчеви реакции са умерени и преодолими. Късните странични ефекти са минимални, аналната континенция е удовлетворителна .

________________

Purpose. The conservative treatment for carcinoma of the anal canal has become the standard care for this malignancy. In this report we want describe our curative protocol and our success on six cases treated by chemo-irradiation.

Material and methods. Between February and December 2003 six female patients with UICC T2-3, No, Mo, G1-G2 squamous-cell carcinoma of the anal canal were treated. The disease was proved with digital examination, biopsy, endorectal ultrasound and spiral CT scan. The curative scheme included definitive irradiation by external beam radiation therapy and concomitant chemotherapy with Cisplatinum. The total tumor dose of 50.4 Gy, 1.8 Gy/day, 5 fractions weekly, was delivered to the pelvis and the primary tumor; for the inguinal lymph nodes the total dose was 41.4 Gy, 1.8 Gy/day, 5 fractions weekly. After interruption of 14 days, a local boost irradiation to the primary tumor was given – 16 Gy, 2 Gy/day, 5 fractions weekly. Cisplatinum was given in days 1, 8, 15 and 22 of the radiotherapy, 35mg/m2 daily, i.v. infusion. Complete tumor regression was obtained in all treated cases. With a median follow-up of 48 months all six patients are still alive, without signs of disease. The therapy was well tolerated, with good anal continence and moderate late side effects, including soft chronic diarrhea. Combined chemo-radiation with cisplatinum is associated with relatively low rate of acute toxicity.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Миниинвазивни открити тиреоидни резекции с хармоничен скалпел

Р. Ненков 1, Р. Радев 1, Р. Маджов 2, В. Игнатов 3

1 Клиника по гръдна хирургия, 2 Клиника по коремна хирургия,

3 Клиника по обща и оперативна хирургия

УМБАЛ „Св. Марина“, МУ – Варна

 

Minimally Invasive Open Thyroid Resections with Harmonic Scalpel

R. Nenkov 1, R. Radev 1, R. Madjov 2,V. Ignatov 3

1 Clinic of Thoracic Surgery, 2 Clinic of Abdominal Surgery

3 Clinic of General and Operative Surgery

UMHAT „St. Marina", Medical University – Varna

________________

През последните години хармоничният скалпел намира все по-широко приложение в хирургията на щитовидната жлеза.

Цел: Да представим нашите начални резултати от въвеждането на хармоничния скалпел в тиреоидната хирургия с минимално инвазивен открит достъп.

Пациенти и методи: За периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2008 г. в клиниката са извършени 158 резекции на щитовидната жлеза с хармоничен скалпел. От тях при 73 е използван миниинвазивен открит достъп – 69 жени и 4 мъже на възраст от 18 до 54 г. (средна възраст 34,3 г.). Пациентите са включвани в групата с минимален достъп на базата на приети в клиниката критерии и показания. Големината на доминантния възел при възловидната патология е била до 3,5 см. ТАБ е извършена при 38 (52%) от болните поради съмнение за малигнен процес. При всички оперирани е използван централен достъп с дължина на оперативния разрез между 2 и 3 см (измерван в началото, в края на операцията и на четвъртия следоперативен ден). Тиреоидната резекция е извършвана с хармоничен скалпел на фирмата Ethicon Inc. Изследвани са обем на резекция, количество на използваните хемостатични инструменти и лигатури, използване на дренажи, оперативно време, интра- и следоперативни усложнения.

Резултати: При 8 болни е извършена субтотална резекция на единия дял, при 42 болни – лобектомия, при 5 болни – субтотална резекция на щитовидната жлеза и при 18 болни – тиреоидектомя. Не са използвани хемостатични инструменти за захващане на паренхима и съдовете с последващо лигиране. Отчитат се намаляване дължината на оперативния разрез, липса на кървене и скъсяване на оперативното време. Не е необходимо използване на лигиращи инструменти и конци поради надеждната хемостаза. Операцията е завършвана без поставяне на дренажи, независимо от обема на резекция.

Заключение: Считаме, че хармоничният скалпел е изключително ефективен и дава възможност за по-широко приложение на тиреоидните резекции с минимален открит достъп.

________________

The harmonic scalpel has been widely used in the field of thyroid surgery in recent years.

Aim: To present our initial results after the introduction of harmonic scalpel use during thyroid resections with minimally invasive open approach.

Patients and methods: For the period from 01 January to 31 June 2008, 158 thyroid resections using harmonic scalpel have been done in our institution. In 73 of these procedures

minimally invasive open approach has been used (69 females and 4 males, at the age of 18 to 54 years, mean age 34.3 years). Patients have been directed to the group with minimally invasive open approach on the ground of inclusion criteria and indications for minimally invasive surgery adopted in our institution. The size of the dominant nodule in multinodular goiters was less than 3.5cm. In 38 (52%) patients with suspicious malignancy FNAB has been performed. In all procedures a central neck operative approach has been used with length of the incision between 2 and 3 cm (measured in the beginning and at the end of the procedure as well as on the 4th postoperative day). Thyroid resections have been performed using harmonic scalpel (Ethicon Inc.). The extent of thyroid resection, the amount of hemostatic instruments and ligatures, the number of drainages used during the procedures, as well as operative time and incidence of intra- and postoperative complications have been examined.

Results: In 8 patients subtotal unilateral thyroid resections have been performed, 42 patients underwent lobectomy, 5 patients – subtotal bilateral thyroid resection and 18 patients – thyroidectomy. The extent of surgery was: isthmusectomy with unilateral partial thyroid resection in 11 patients, isthmusectomy with bilateral partial thyroid resection in 8 patients, isthmusectomy with subtotal unilateral thyroid resection in 29 patients, lobectomy in 24 patients, subtotal bilateral thyroid resection in 17 patients and thyroidectomy in 18 patients. No hemostatic instruments for catching thyroid tissue and vessels, nor following suture ligatures have been used. Incision length reduction, absence of bleeding and shortened operative time have been observed. The reliable and steady hemostasis made the use of hemostatic instruments and stitches unnecessary. Regardless of the extent of surgery, the resections finished without draining.

Conclusions: We have found the harmonic scalpel to be extremely effective device, giving possibility for widespread of minimally invasive thyroid resections with open approach.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Хирургично лечение на шийната спондилоза

Ал. Петков, Т. Ефтимов, И. Хаджиангелов, И. Иванов

Клиника по неврохирургия, Венномедицинска академия – София

 

Surgical Treatment in Cervical Spondylosis

A. Petkov, T. Eftimov, I. Hadzhiangelov, I. Ivanov

Clinic of Neurosurgery, Military-Medical Academy – Sofia

________________

Шийната спондилоза е най-честата причина за прогресивно увреждане на гръбначния мозък и нервните коренчета. Симптомите в много случаи се развиват неочаквано и се характеризират със: скованост на врата, болки в рамото, „втвърдяване“ и слабост на ръцете и краката, нарушения в походката – дефинирани в клиничната практика като шийна спондилозна миелопатия (ШСМ), шийна радикулопатия или и двете понятия. Изобразителната диагностика трябва да започне със стандартни шийни спондилографии, но магнитнорезонансното изследване е метод на избор. Типични при това изследване са следните белези: стесняване на гръбначния канал от остеофити, дискова(и) херния, хипертрофия на жълтия лигамент, миеломалация. Представят се осемдесет оперирани пациенти (46 мъже и 34 жени) с документирана ШСМ и/или радикулопатия. Възрастта на болните варира между 26 и 80 години (средно 50 г.). Според предоминиращите клинични симптоми, 45 пациенти (34 мъже и 11 жени) бяха с ШСМ, а останалите 35 пациенти (12 мъже и 23 жени) – с радикулопатия. Клиничната оценка при всички болни беше извършена по скалата на Nurick. Седемдесет и трима пациента (91%) бяха оперирани посредством преден достъп на различни по брой нива, като приложихме следните хирургични техники: дискектомия и/или остеофитектомия, последвани от фузия с автоложен трикортикален костен шпан или фиброкарбонов „кейдж“, със или без предна стабилизация с титанова плака. Като единствена процедура, декомпресивна ламинектомия е извършена при 7 болни (9%). Следоперативна функционална оценка и проследяване осъществихме при 71 пациента (89%). При 64 от тях (90%) се отчете прогресивно клинично подобрение. Без промяна са 7 от болните (10%). Ранни или късни усложнения, свързани с хирургичния достъп, костния трансплантант и поставените хетероложни импланти до този етап не бяха установени.

Въпреки че изборът на оперативен достъп при шийната спондилоза е все още противоречив, предната декомпресия и фузия в последните години се посочва като подходяща при много от клиничните случаи. Основавайки се на анализираните досега резултати, ние даваме предимство на предния хирургичен достъп.

________________

The most common cause for progressive cord and nerve root deterioration is cervical spondylosis. Symptoms often develop insidiously and are characterized by neck stiffness, arm pain, hand numbness, weakness in the hands and legs, gait disturbances – recognized in the clinical practice as cervical spondylotic myelopathy (CSM), cervical radiculopathy or both of them. The imaging diagnosis has to begin with plain radiographs of cervical spine, but magnetic resonance imaging (MRI) is a procedure of choice. Narrowing of the spinal canal caused by osteophytes, herniated disc, lig. flavum hypertrophy and myelomalacia are typical MRI signs. Eighty consecutive patients (46 men and 34 women) with documented CSM and/or radiculopathy have undergone surgery. The patients’ age at surgery varied from 26 to 80 years (average 50 years). According to the predominant clinical symptoms 45 patients (34 men and 11 women) were with CSM, 35 patients (12 men and 23 women) – with radiculopathy. The clinical evaluation was obtained by the Nurick Scale. Seventy three patients (91%) underwent surgery via the anterior approach in different levels. The following surgical procedures were applied: discectomy and/or osteophytectomy followed by fusion with tricortical bone autograft or fibrocarbone cages, with or without anterior titan plate fixation. Decompressive laminectomy was performed in 7 (9%) patients. Postoperative functional outcome and follow up was achieved in 71 (89%) patients. In 64 (90%) of them was assessed progressive clinical improvement; without changes were 7 (10%) patients. No early or late complications, induced by surgical approach, bone grafts and implants were observed.

Although the choice of surgical treatment in cervical spondylosis remains controversial, currently anterio r decompression and fusion is appropriate for many cases. We are giving priority to the anterior approach on the basis of our current surgical results.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Лечение на хронични аноректални фистули чрез залепване с фибриново лепило

Б. Хаджиев

Медицински университет – Пловдив, УМБАЛ ,,Св. Георги“ ЕАД

Клиника по обща и оперативна хирургия с колопроктология

 

Treatment of Chronic Anorectal Fistulas by Fibrin Sealant

В. Наdzhiev

University of Medicine – Plovdiv, University Hospital „St. George“ – Plovdiv

First Clinic of General Surgery with Coloproctology

________________

Хирургичното лечение на хроничните аноректални фистули продължава да е проблемно и е предизвикателство за всеки колопроктолог. Днес близо 50 публикации в медицинската литература третират въпроси за използването на фибриново лепило при лечението на перианални фистули. Самата техника е проста и лесна за изпълнение, може да се повтаря многократно при минимална хирургична травма и напълно запазена функция на аналния сфинктер.

Цел на това ретроспективно проучване е да се анализира ефикасността на фибриновото лепило Тissucol при лечение на болни с хронични аноректални фистули.

Пациенти и методи: При 34 пациенти (от тях 29 мъже и 5 жени, при средна възраст 48,82 ± 2,43 години) с хронични перианални фистули, лекувани през периода 01.2003–06.2006 г. се приложи методът на залепване с фибриново лепило. Пациентите с усложнени фистули и такива със специфична етиология са изключени от настоящото изследване. При болните е проведена стандартна подготовка за почистване на дебелото черво, без прилагане на антибиотици с профилактична или терапевтична цел. Под обща или спинална анестезия фистулите се обследват и сондират, установява се тяхното външно и вътрешно отвърстие, след което фистулният ход щателно се кюретира, промива и се запълва изцяло с фибриново лепило (Tissucol®, Вахtег). След престой на пациентите средно от 3,91 ± 0,40 дни в клиниката бяха определени контролни прегледи в амбулаторни условия за тяхното проследяване, съответно след 1 седмица, след 1, 3 и 6 месеца.

Резултати: Общата честота на успеваемост е 73,53% (25/34). Пациентите с рекурентни фистули са имали по-слаби добри крайни резултати (при честота на успеваемост само 50% (2/4)). Нито един от нашите пациенти не е имал постоперативни проблеми с аналната континенция или други усложнения, които да изискват допълнително лечение или внимание.

Заключение: Това проучване потвърждава пълната безопасност и високата ефективност на приложението на фибриновот о лепило при лечението на аноректалните фистули. Процедурата е лесно изпълнима, понася се много добре от болните, като методиката разширява терапевтичните възможности при лечението на хроничните аноректални фистули.

________________

The surgical treatment of chronic anorectal fistula still remains a problem and a challenge for the coloproctologist. Lately, about 50 articles on fibrin glue treatment of perianal fistulas have appeared The technique is simple and easy to perform can be repeated many times as minimal surgical trauma and completely preserved function of the anal sphincter.

Aim: To analyze retrospectively the efficacy of fibrin glue Tussicol in patients with chronic anorectal fistulas.

Patients and methods: The method of sealing with fibrin glue has been applied to 34 patients (29 male and 5 female mean age 48,82 ± 2,43 years) with chronic perianal fistulas between

January 2003 and June 2006. Patients with complicated fistula and those with specific etiology have been excluded. Standard colon cleaning without prophylactic or therapeutic antibiotics was performed, Under spinal or general anesthesia fistulas are observed, probed, the internal and external opening is identified, then curettage of the fistula channel follows, irrigation and filling up with fibrin glue (Tussicol® Baxter§). After a mean stay of 3,91 ± 0,40

days in the clinic, follow up of the patients took place in ambulatory settings after 1 week, 1, 3 and 6 months.

Results: The common frequency of success is 73,53% (25/34). Patients with recurrent fistula did have poorer final results/frequency of success only 50% (2/4). Neither of the patients did have major postoperative problems like anal incontinence, requiring additional attention and treatment.

Conclusion: Our study reapproves the complete safety and high effectiveness of fibrin glue treatment of anorectal fistulas. The procedure is easily performed and tolerated by the patients, allowing further expanding of therapeutic modalities of the chronic anorectal fistulas.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Билиарни усложнения след чернодробна трансплантация

Л. Велчев

 

Biliary Complications after Liver Transplantation

L. Velchev

________________

Билиарните усложнения след чернодробна трансплантация са често срещани и до голяма степен определят изхода от операцията. Във връзка с често наблюдаваните постоперативни усложнения на това ниво, R.Y. Calne нарича билиарната анастомоза „Ахилесоват а пета“ на оперативната интервенция.

Билиарните фистули и стенози в ранния постоперативен период се дължат на техническа грешка. Късните усложнения имат комплексен характер и причините за възникване са най-често тромбоза на хепаталната артерия, нарушения в методиката на консервиране, отхвърляне на трансплантата, рецидив на първичното заволяване или иницииране на ново неопластично.

Ранната диагностика на билиарните усложнения се основава на прецизното наблюдение на клиничния статус на пациента, на лабораторните показатели и на контролните ехографски и холангиографски изследвания.

Лечението на билиарните усложнения, диагностицирани интраоперативно, е своевременно. Ранните постоперативни усложнения в зависимост от типа на билиарната анастомоза се третират предимно нехирургично – дилатация и поставяне на стент. А късните, засягащи най-често интрахепаталните жлъчни пътища, налагат оперативна интервенция.

________________

Biliary complications after liver transplantation are common and to a great degree define the outcome of the operation. In connection with the frequently observed postoperative complications on this level, Calne RY considers the biliary anastomosis as the “Achilles heel” of the operative intervention.

Biliary leaks and strictures in the early postoperative period are a result of technical causes. Late complications have a complex character and mostly occur after occlusion of the hepatic artery, preservation injury, transplant rejection, recurrence of the primary decease and initiation de novo malignant disease.

The early diagnosis of the biliary complications is based on the precise observation of the patient’s clinical status, of the laboratory levels and of the control ultraconography and cholangiography.

The treatment of the biliary complications, diagnosed intraoperatively, is immediate. The early postoperative complications, depending on the type of the performed biliary anastomosis, are mainly treated with nonsurgical methods – endoscopic dilation and stabilizing stent. Late complications, most frequently intrahepatic strictures, require surgical intervention.

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ретроградно метакарпално неврокутанно ламбо

М. Кътева

Отделение по хирургия на ръката, МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – София

 

Neurocutaneous Metacarpal Flaps

M. Kuteva

Hand Surgery Department, Emergency Hospital „N.I. Pirogov“ – Sofia

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ganglion trigeminale

Д. Кръстев, А. Палов, Д. Хинова, А. Апостолов 1, В. Овчаров, Н. Кръстев

Катедра по Анатомия и хистология, М.У. София

1 Катедра по Съдебна медицина и деонтология, М.У. София

 

Ganglion Trigeminale

D. Krastev, A. Paloff, D. Hinova, A. Apostolov 1, W. Ovcharoff, N. Krastev

Dep. of Anatomy, Faculty of Medicine, Med. Univ. - Sofia

1 Dept. of Forensic medicine and deontology

Начало ^^

__________________________________________________________________________________

Ректо-перинеални (аноректални) абсцеси и фистули

Автор: д-р Цанко Николов Цанков д.м., 2007 г.

Рецензия от проф. д-р Николай Яръмов д.м.н.

 

Recto-Perineal (Anorectal) Abscesses and Fistulas

by Dr. Tsanko Nikolov Tsankov, 2007

Review from Prof. Dr. Nikolai Yaramov

 

Начало ^^

_____________________________________________________________________________________________